Аз, Клавдий. Божественият Клавдий

Сред документите, които намерих в двореца, в личната каса на Калигула, бяха не онези, отнасящи се до процесите и смъртните Присъди по Тибериево време на племенниците ми Друз и Нерон и на майка им Агрипина. Калигула уж разправяше, че бил изгорил всичко още в началото на управлението си като знак на великодушие, но всъщност не го беше сторил и свидетелите срещу моите племенници и снаха ми живееха в постоянен ужас от неговото отмъщение. Прегледах внимателно документите и призовах ония от оцелелите, които бяха споменати като замесени в тези несправедливи убийства. Документът, отнасящ се за всеки поотделно, му биваше прочитан в мое присъствие, а след това му се даваше в ръката, за да го изгори в огъня пред себе си. Тук трябва да спомена; шифрованите досиета за личния живот на някои видни граждани, които Тиберий беше взел от Ливия след смъртта на Август, но не бе успял да разчете. По-късно съумях да ги разшифровам, но те се отнасяха за събития, отдавна отживели времето си, тъй че, интересът ми в прочитането беше по-скоро исторически, отколкото политически.

Двете най-важни задачи, които очакваха разрешение, сега бяха постепенното реорганизиране на държавните финанси и премахването на най-вредните от Калигуловите декрети. Но нито едното, нито другото можеше да се скърши на бърза ръка. Имах дълги разисквания относно финансите с Калист и Палас веднага щом ги назначих. Присъствуваше и Ирод: защото вероятно той знаеше повече от всеки друг за това, как да се сключват заеми и да се оправят стари сметки. Първият въпрос, който възникна, бе: как да се намерят готови пари за належащи нужди. Решихме да уредим това, като стопим златните статуи и златните предмети и украси в двореца и златните мебели в храма на Калигула. Ирод предложи към реализираните суми да се прибавят заеми, взети от името на Юпитер Капитолийски от други богове, чиито храмови съкровищници се бяха претъпкали през последните стотина години с безполезни и пищни жертвени дарения от скъпоценни метали. Бяха в по-голямата си част дарове от хора, които искаха да привлекат вниманието към себе си като преуспели граждани, а не приношения в изблик на набожност. Тъй например някой търговец след успешна търговска сделка в Изтока ще дари на бога Меркурий златен рог на изобилието или някой преуспял войник ще дари на бога Марс златен щит, или някой преуспял адвокат ще направи дар на Аполон златен триножник. Наистина за какво са му на Аполон двеста или триста триножника? Ако ли пък баща му Юпитер е в нужда, той с радост ще му заеме няколко, нали? Така че претопих и изсякох в монети толкова жертвени дарения, колкото съумях да измъкна от храмовете, без да обидя фамилиите на дарителите и без да унищожавам творения с историческа или художествена стойност. Защото един заем от Юпитер се равняваше на един заем от държавната съкровищница. На този разговор решихме да поискаме заеми и от банкерите. Щяхме да им предложим висока лихва. Но Ирод каза, че сега най-важното било да се възвърне общественото доверие и с това да се върнат в обращение парите, които бяха укрити от подплашените търговци. Той заяви, че макар да се налагала политика на големи икономии, с това не бивало да се прекалява. Можело да се разтълкува като свидливост.

— Всякога, когато оставах без пари — в бедните си години — каза Ирод, — винаги хвърлях всичко, каквото имах, за облекло, — купувах пръстени, наметки и хубави нови обувки. Това повишаваше кредита ми и ми даваше възможност да искам нови заеми. Бих те посъветвал да сториш същото. Варакът например блести надалеко. Защо не изпратиш твоите златари да позлатят вратите в цирка? Това ще накара всекиго да се почувствува заможен, а няма да ти струва повече от петдесет до стотина златици. И още нещо ми хрумна тази сутрин, като гледах да носят по хълма онези големи мраморни плочи от Сицилия за облицоването на храма на Калигула. Ти не смяташ да хвърляш повече работа по този храм, нали? Добре тогава, използувай ги да облицоваш пясъчниковата балюстрада в цирка. Мраморът е красив и ще направи страшно хубаво впечатление.

Ирод гъмжеше от идеи. Бих желал да го задържа край себе си, но той ми отвърна, че не можел да остане — имал царство да управлява. Казах му, че ако остане още само няколко месеца, ще направя царството му голямо като на дядо му Ирод.

Но да продължа за нашето съвещание. Решихме да поискаме този държавен заем и като начало да премахнем някои от най-странните данъци, наложени от Калигула: като например данъка от доходите на публичните домове, от продажбата на стари вещи и от обществените отходни места — съдържанието на големите глинени съдове, поставени на уличните ъгли, които тепавичарите изпразваха, щом урината достигнеше до определено ниво и използуваха за чистене на дрехи. В указа, с който премахвах тези данъци, обещах, че веднага щом съберем достатъчно пари, ще премахна и някои други.

Глава 7