Аз, Клавдий. Божественият Клавдий

Телегоний дава напътствия и съвети на всички, които са се оплели във финансови или лични неприятност, изискващи явяването им пред гражданския или криминалния съд; и притежава обширни енциклопедични познания по всички римски укази, статути, декрети, прокламации, съдебни решения и прочее, минали и сегашни, в сила, неприлагани в момента или недействителни. Само в половин час най-ученият и красноречив Телегоний може да снабди клиента си с точни и правно неоспорими мнения по всеки съдебен въпрос на света, който се представи пред него и помощниците му — много опитни служители. Не само римско право, но гръцко право, египетско право, арменско, мавританско или партско право — Телегоний знае всичко това наизуст. Несравнимият Телегоний е готов не само да ви снабди със сурови познания по закона, но той ще ви снабди и със завършеното произведение: а именно, красиво съчинена адвокатска реч за пред съда, изпълнена с подходящия тон и жест. Личното апелиране към съдиите — главна специалност. При поискване, ръководство с блестящи метафори и фигуративни изрази, подходящи за всякакъв случай. Ни един от клиентите на Телегоний досега не е получил неблагоприятна присъда от който да било съд — освен ако противникът му по някаква случайност не е пил от същия източник на ораторска мъдрост и красноречие. Умерени цени и любезно обслужване. Няколко свободни места за ученици.

„Езикът поразява по-силно и от острието“ — Еврипид.

Постепенно, като го виждах толкова често, аз запаметих надписа на плочата и когато се случеше защитникът или обвинителят да се обърнат към мен с изрази като: „Ти, Цезаре, познаваш петнадесетата алинея от четвъртия член на Закона срещу разкоша на Марк Порции Катон, публикуван през еди-коя си година, по времето на консулите еди-кой си и еди-кой си, нали?“ или „Ти сигурно знаеш, Цезаре, че на остров Андрос, от който произхожда моят клиент, спрямо фалшификатори, в състояние да докажат, че са били подтикнати към деянието от желание да подобрят живота на възрастните си родители, а не от стремеж за лична облага, се проявява голяма търпимост“, или някакви подобни глупави приказки, аз се усмихвах и отвръщах: „Грешиш, уважаеми: нищо подобно не знам. Аз не съм най-ученият и красноречив Телегоний, който може да достави точни и правно неоспорими мнения по всеки съдебен въпрос на света. Аз съм само съдията в този съд. Продължавай и не ми губи времето.“ Ако ли въпреки това упорствуваше да ми досажда, казвах му: „Безсмислено е. Преди всичко, ако не желая да ти отговоря, няма да отговоря. Никой не може да ме застави. Аз съм свободен човек — нали? Всъщност аз съм един от най-свободните хора в Рим. И после, ако ти отговоря сега, кълна ти се, ще предпочетеш да си бях замълчал.“