Аз, Клавдий. Божественият Клавдий

Ирод ме предупреди да се пазя много от посегателство за убийство, като ми обясни, че ревизирането на списъка на сенаторското съсловие и съответното прочистване, което бяхме извършили в съсловието на конниците, ми е спечелило много врагове. Амнистията е много хубаво нещо, каза ми той, но милосърдието не бива да бъде прекалено едностранчиво. Според него Виниций и Азиатик вече били подхвърляли най-цинично. че новите метли метели отлично, че Тиберий и Калигула и те били подхванали да управляват под прикритието на справедливостта и милосърдието и че и аз сигурно съм щял да се превърна в побъркан деспот като тях. Ирод ме посъветва да не стъпвам в Сената за известно време, а дори и след това да взема всички предпазни мерки срещу убийство. Това ме уплаши. Трудно ми беше да реша какви предпазни мерки ще бъдат задоволителни, затова не прекрачих прага на Сената в продължение на цял месец. Междувременно реших как да се предпазвам: поисках и ми разрешиха да влизам в Сената придружаван от въоръжена охрана от четирима преториански трибуни и от Руфрий, командира на преторианците. Дори включих Руфрий в списъка на сенаторите, макар да му липсваше необходимият имотен ценз, а Сенатът, по моя молба, му позволи да се изказва и да гласува, когато е с мене. Също тъй по съвета на Месалина, всеки, който се явяваше пред мене в двореца или другаде, първо биваше претърсван за оръжие: дори жените и момчетата. Не ми се хареса предложението да се претърсват и жените, но Месалина настоя и аз склоних при условие, че претърсването ще го вършат нейните освобожденки, а не войниците ми. Месалина настоя също да бъда охраняван от въоръжени войници на пиршествата. През времето на Август това би се сметнало за деспотизъм и аз изпитвах срам, като ги гледах наредени покрай стените, но не смеех да рискувам.

Хвърлих много труд да възвърна самоуважението на Сената. При подбора на нови членове Месалина и аз бяхме много внимателни в проучването както на родословията им, тъй и на личните им качества. Уж по искане на старшите членове на сенаторското съсловие, а всъщност идеята беше моя, обещах да не утвърждавам сенатори с по-малко от четирима предци по мъжка линия, които водят произхода си от римски граждани. Сдържах това обещание. Единственото очебийно изключение, което направих, беше случаят с Феликс, моя външен министър, когото няколко години по-късно имах възможност да въздигна в сенаторски ранг. Беше по-малък брат на освобожденеца ми Палас и бе роден, след като баща им беше получил свободата си; тъй че никога не е бивал роб като самия Палас. Но дори и в този случай не наруших обещанието си към Сената: помолих един член от фамилията на Клавдиите — Клавдий не по рождение, а член на фамилия от клиенти на Клавдиите, пришълци от Кампания, на които бе дадено гражданство и правото да вземат името Клавдий — да осинови Феликс. Тъй че сега Феликс, поне на теория, притежаваше необходимите четири поколения предци. Но когато го представих в Сената, надигнаха се завистливи протести. Някой каза:

— Цезаре. в дните на предците ни подобни неща не са ставали.

Аз отвърнах разгневено:

— Не смятам, сенаторе, че имаш право да приказваш така. И твоята фамилия не е кой знае колко благородна. Чувал съм, че по времето на моя прапрадядо предците ти продавали по улиците печен дроб, а на всичко отгоре удряли в теглото.

— Лъжа! — викна сенаторът. — Били са почтени ханджии.

Смехът на сенаторите го накара да млъкне. Но аз се видях принуден да допълня:

— Когато бил назначен за цензор, преди повече от триста години, прадядо ми Клавдий Слепеца, победител на етруските и самнитите и първият виден римски писател, допуснал в Сената синове на освобожденците, така както направих аз сега. Многобройни са членовете на това събрание, които дължат днешното си присъствие тук на това нововъведение на моя праотец. Готови ли са да се оттеглят?

След това сенаторите приветствуваха Феликс най-сърдечно.

Сред конниците имаше много богати нехранимайковци, както ги имаше и по времето на Август. Но аз не последвах примера на Август да ги оставя да се шляят без работа. Разгласих, че всеки, който се отказва от обществената служба, която му е предложена, ще бъде изхвърлен от съсловието. На два-три пъти удържах думата си.