Аз, Клавдий. Божественият Клавдий

Ако аз не знаех нищо по въпроса, оставаше налице само неговата дума срещу моята, че не съм издавал подобно нареждане; а както всякога съм готов да си призная, паметта ми не е от най-добрите. Затова отново въведох практиката, подхваната от Август и Ливия, всички решения и нареждания незабавно да се записват. Докато от подчинените ми не се представи нареждане, подписано от мене, за всяко по-сериозно наказателно действие, което те са извършили, или за по-големи финансови разходи, или за някакво необичайно нововъведение в процедирането, което са предприели, подобно деяние не бива да се смята одобрено от мене и ако се възпротивя, те трябва да понасят вината. Накрая тази практика, която бе възприета и от по-отговорните ми министри по отношение на техните подчинени, стана нещо тъй обичайно, че в управляващите кръгове в работно време почти не се разговаряше, с изключение на разискванията между оглавяващите службите и посетителите от градската управа. Всеки дворцов слуга носеше със себе си восъчна дъска, в случай че потрябва да се запише някое официално нареждане. Всички случайни молители за служби, помощи, благоволения, привилегии и тям подобни бяха предупредени да представят документ при влизането си в двореца, в който да е указано точно какво искат и защо; и с редки изключения им се позволяваше да излагат исканията си с устни молби и доводи. Това спестяваше време, но спечели на помощниците ми незаслужената слава на хора надменни.