Аз, Клавдий. Божественият Клавдий

Отидох до потока, яхнал една стара кобила, не друга, а самата Пенелопа, вдовицата на бившия гражданин и кандидат за консул Инцитат, който наскоро си бе счупил крак по време на надбягвания и трябваше да бъде убит. Мъглата тук бе все още много гъста. Виждаше се едва на десет-петнадесет стъпки напред и се разнасяше отвратителна смрад на камили! Случвало ли ви се е, вярвам, да минете в мъгла през някое поле, в което пасе стар пръч: в хубаво време вятърът и слънцето отнасят по-голямата част от миризмата, ала мъглата сякаш я просмуква и задържа, тъй че човек се изненадва от вонещия въздух. Това бяха мъжки камили, които бях наредил да купят за циркови представления — женската камила е твърде скъпа, — и те миришеха непоносимо. Ако има нещо, което конете да мразят, това е миризмата на камила, но нашата конница беше далеч на другия фланг, а пък Пенелопа беше навикнала на циркови миризми. Прекосяването на потока премина при пълен ред и въпреки мъглата легионите се наредиха на отсрещния бряг в отличен строй. Легион от редовни войници е в състояние да проведе най-сложни военни упражнения дори в пълен мрак: преторианците често правят нощни учения на Марсово поле.

А сега ми се иска да опиша битката така, както са я видели бритите, защото по този начин по-добре ще оцените тактическия ми план. Най-отбраната британска пехота бе заела трите укрепления, всяко от което имаше врата за вилазка и една пътека, която водеше назад през гората към откритото поле отвъд нея. Укрепленията са свързани с една здрава ограда от колове, която обгръща целия полукръг на гората, а гората е толкова претъпкана с брити, че нищо не би могло да се постигне с атака на оградата между двете укрепления. Тъкмо преди разсъмване вратата за вилазка на централното укрепление се отваря и оттам изхвърчава поделение от колесници. То се води от Катигерн, зетя на Карактак, цар на триновантите. Друго поделение излиза от укреплението на британския десен фланг. То пък се предвожда от самия Карактак. Двете групи се събират от двете страни на централното укрепление. Карактак е разгневен и укорява Катигерн, защото е научил, че триновантската пехота, разположена при потока Уиълд, е отстъпила през нощта. Катигерн е разгневен, че му говорят така пред очите на цялото му племе. Той запитва надменно Карактак дали обвинява триновантите в страхливост. Карактак иска да знае как другояче ще обяснят напущането на поста си. Катигерн отвръща, че са се оттеглили по религиозни причини. Военачалникът им получил пристъп на кашлица от мъглата и неочаквано започнал да храчи кръв. Приели това като злокобно знамение и уважението им към нимфата на потока не им позволило да останат там. Затова принесли умилостивителна жертва — двете понита на вожда — и се оттеглили. Карактак се принуждава да приеме обяснението, ала не скрива недоволството си. Той все още не знае за оттеглянето на другите стражи от горичката край тресавището, но до ушите му са стигнали тревожните слухове за личната поява на цар Чапла в оня край: а царят Чапла не е бил виждан от най-древни времена. Тогава проехтяват нашите тръби и британците им отвръщат с рогове и викове. Британски съгледвачи дотичват да съобщят, че неприятелят прекосява потока.

Зората се е пукнала и целият полукръг на гората се вижда ясно, равнинната част пред нея се смъква към потока, но само след около четвърт миля зрителното поле се замрежва от морето на мъглата. Карактак все още не може да установи в коя посока ще се развие римската атака. Изпраща нови съгледвачи да проучат. След двадесетина минути те се връщат тичешком и му докладват, че неприятелят най-сетне се придвижва. Вървят по пътя към центъра, в голяма формация. Карактак обръща колесниците си пак към десния фланг и тревожно очаква появата на първите римски части в мъглата. Един брит идва да съобщи, че преди колесниците да излязат от гората, дочули през мъглата притъпено чукане, като че римските войници забивали колчета за палатки; и че един отряд, изпратен да разбере какъв е този шум, не се завърнал. Карактак отвръща:

— Не се плашим от колчета за палатки.