Аз, Клавдий. Божественият Клавдий

Карактак отвежда колесниците си обратно нагоре по хълма и нарежда на военачалника на белгите да се притече на помощ на Катигерн, на другия фланг. Самият той се отправя към централното укрепление, защото забелязва, че вратата за нападение е отворена и иска да разбере защо е това. Влиза и вижда, че гарнизонът е изчезнал. Междувременно Катигерн се сражава смело начело на войска от изоставили колесниците си бойци, подкрепян от пехотинци, които са се притекли на помощ от гората. Той е ранен. Всичките му колесници са изчезнали. Брат му е предвождал бягството към централното укрепление, а оттам през горската пътека, та отвъд. Гарнизонът от укреплението го е последвал. Нашите Двадесети и Втори постепенно отблъскват войниците на Катигерн, спазвайки своята формация при настъплението. Карактак, връщайки се към вратата за нападение, дочува шум от препускащи към него колесници: това е колесничарската част на белгите, които също бягат. Той се опитва да ги спре, но те не искат и да чуят; тогава, осъзнал, че сражението е загубено, той извива собствената си колесница и изсвирва два пъти с рога си от слонова кост сигнала за всеобщо отстъпление. Все още се надява, че ще настигне бегълците и ще ги прегрупира няколко мили по-нататък, по Колчестърския път. Дочува звуци от римски тръби и докато колесницата му се измъква из гората на отвъдната страна, той вижда, че отдясно към него настъпват осем кохорти от римска редовна войска. Това са преторианците. А по-нататък, откъм ляво, съзира слонове и римска конница, която излиза от гората и се насочва също към него. Той виква на водача си да шибне конете. Избягва.

С бягството на Карактак свърши и сражението. Преторианците пресякоха отстъплението на британците от гората, а останалите в нея пехотинци не оказаха почти никаква съпротива. Изпратихме конни части да завземат укреплението от дясната страна на британците, но по пътя нататък те срещнаха отряд от британски бойци с копия; тези съобразили да прережат въжетата, задържащи нещо като подвижна решетка на крепостна врата, която паднала право върху пътеката и я препречила. И трите пътеки, извеждащи към гората, бяха защитени с подобни решетки, всяка от които беше свързана с огради от колове от двете си страни, ала единствената, която свърши работа, беше тази. Докато конницата успее да се справи с това препятствие, оттеглящият се британски отряд спусна още една решетка и избърза напред, да съобщи на гарнизона в укреплението, че всичко е загубено. Гарнизонът се измъкна благополучно в западна посока. Другото укрепление се предаде след един час; а междувременно Катигерн бе тежко ранен и това сломи съпротивата на войниците му.

Взехме осем хиляди пленници и преброихме четири хиляди и седемстотин трупа на бойното поле. Нашите загуби бяха незначителни: триста и осемдесет убити, шестстотин ранени, от които само сто и петдесет напълно извадени от строя. Конницата и слоновете изпратихме напред към Колчестър, да попречат на бегълците да се сплотят отново на пътя. Настигнали Карактак при Челмсфърд, където той се опитвал да организира отбраната на река Челмър. Само видът на слоновете бил достатъчен да разгони британците на всички посоки. Карактак пак избяга. Този път той загуби всяка надежда да спаси Колчестър. Следван от двеста колесници от своето племе, той пое на запад и изчезна от сцената. Отишъл бе да потърси покровителството на своите съюзници от Южен Уелс.

На бойното поле струпахме огромни купища от трофеи — счупени колесници и оръжия — и ги изгорихме като приношение на Марс. През тази нощ лагерувахме на отвъдния край на гората. Войниците тършуваха наоколо за плячка. Намериха безброй много златни вериги, емайлирани нагръдници и шлемове. Издал бях строга забрана да не се насилват пленените жени — защото стотици жени се биеха в горите рамо до рамо със своите съпрузи — и в същата вечер екзекутирахме трима от Четиринадесетия за неподчинение. Когато се стъмни, усетих реакцията след победата и докато вечерях с щаба си, получих пристъп на най-страшната атака от стомашни спазми — „сърцебол“ го наричат. Сякаш сто меча се забиха в стомаха ми едновременно и аз изревах тъй страховито, че всички присъствуващи ме сметнаха за отровен. Ксенофонт се втурна към мене, бързо разряза връзките на бронята ми с ножа си, захвърли я настрани, наведе се над мене и започна да мачка стомаха ми с две ръце, а пък аз не спирах да викам и да стена. Най-сетне спря спазъма, уви ме в горещи завивки и ме отнесе в леглото, където прекарах една от най-ужасните нощи в живота си. Но всъщност изключителната цялостност на победата бе лекарството, което ме излекува. Докато стигнем до Колчестър, три дни по-късно, бях се съвзел. Пътувах на слон, като индийски монарх.