Аз, Клавдий. Божественият Клавдий

Обиколката ми на Франция не бе отбелязана от никакви по-особени събития, макар да взех някои важни решения за разширяване на римското гражданство. Няма да губя време, за да споделям впечатленията си от страната. Авъл ми докладваше редовно, съобщавайки за заемането на различни катувелаунски твърдини, разказвайки за разпределението на войските си, и ми изпрати за одобрение плана си за кампанията през следващата пролет, след завръщането на войските от триумфа. Получих многобройни поздравления от провинциални управители, от съюзнически царе и градове и от лични приятели. Марс се обади от Антиохия, че победата ми била много навременна. Направила голямо впечатление в Изтока, където слуховете за вътрешния упадък на Рим и за неизбежното рухване на империята непрестанно се подхранвали от скрити врагове и извикали бунтовни настроения сред сирийските провинциали. Но това далеч не беше всичко, което имаше да ми каже Марс. Той ми съобщи за смъртта на стария цар на Партия — оня, когото Вителий беше изненадал по времето на Калигула, когато се канеше да нападне Сирия, и го бе принудил да му даде видни заложници срещу бъдещото му покорство — и за възцаряването на сина му Готарз, ленив и покварен принц, мразен от благородниците. Той писа: