Аз, Клавдий. Божественият Клавдий

Можех да постъпя по два начина. Първият беше да повикам веднага Ирод в Лион, за да отговаря за обвиненията на Марс, в които, въпреки пристрастието си към Ирод, не можех да не вярвам. Ако наистина беше виновен, той щеше да откаже да дойде, а това щеше да означава незабавна война, за която не бях подготвен. Вторият беше да печеля време и с нищо да не му покажа своето недоверие; но опасността от този начин се криеше там, че Ирод щеше да се облагодетелствува от отлагането повече от мене. Ако изберях този начин, щях да се вслушам в Марсовия съвет за Армения; но дали Марс беше прав, като разчиташе, че една дружелюбна Армения ще е достатъчна закрила срещу страховитата мощ на Източната конфедерация, която, както изглежда, бе създал Ирод?

Получих писма от Ирод. В първото отговаряше на въпросите ми за оня предречен цар. Във второто ме поздравяваше сърдечно за победите ми и колкото и да е странно, искаше позволението ми да изпрати сина си в Рим, за да присъствувал на моя триумф; смятал, че не бих имал нищо против момчето да се поразвлече за няколко месеца в Рим, преди да се върне през лятото в Палестина, за да му помогне в организиране на голямото пиршество в чест на рождения ми ден, което се надявал да отпразнува в Цезарея. Писмото относно предречения цар гласеше следното: