Тъй като това не е призната религия (повечето от видните евреи я отричат изцяло), култът попада под закона за забрана на пивниците и братствата; и е от ония, които забраната кара да процъфтяват. Основната догма на тази вяра е пълното равенство на човека с човека пред лицето на еврейския бог — с когото се отъждествява сега този Ешуа — и в това, че богът дарява вечно блаженство на грешниците при единственото условие да се разкаят да признаят върховенството му над всички други богове. Всеки може да влезе в култа, независимо от класа, раса или характер, тъй че към него се присъединяват хора, които нямат надежда да бъдат допуснати в узаконените тайнства на Изида, Кибела, Аполон останалите, или защото никога не са заемали необходимото обществено положение, или пък защото са го загубили поради някакво опозоряване или престъпление. Отначало посветеният е трябвало да бъде обрязван, но дори и този встъпителен ритуал вече е отхвърлен, понеже сектата дотолкова се е откъснала от православното юдейство, че единствената посветителна церемония сега е поръсването с вода и именуването на Месията. Понякога този култ излъчва особена, извратена привлекателност върху високообразовани личности. Сред последователите му е един бивш управител на Кипър, Сергей Павел; радостта, която му доставя обществото от улични метачи, роби и вехтошари, показва деградиращото влияние на култа върху цивилизованите хора. Писа ми, че подавал оставка от поста си, защото вече не бил в състояние да полага клетва пред бога Август, тъй като верността към новия му бог не позволявала това. Разреших му да напусне поста си, но го зачеркнах от списъка на гражданите. По-късно, когато го запитах за тази нова вяра, той ме увери, че била напълно аполитичина, че Исус бил много мъдър човек, притежавал образцов характер и бил верен на римското владичество. Отрече учението на Исус да е бъркотия от гръцки и еврейски религиозни баналности. Обясни ми, че водело началото си и дори превъзхождало едно течение на умерени еврейски схващания, наречено равинизъм, което се различавало силно от суеверния формализъм на книжниците (на чиято поддръжка разчиташе Ирод), защото наблягало повече на братската любов в името на бога, отколкото на божественото отмъщение, което очаква онези, които не следват Закона; наблягало повече на същността, отколкото на буквата на Закона.
Изпълних обета си пред Венера веднага щом се върнах в Италия. В отговор на един сън, в който тя ми се яви и ми каза усмихната: „Клавдий, покривът ми тече, моля те, оправи го“, аз престроих, и то много богато, прочутия й храм в планината Ерикс в Сицилия, който се беше порутил: сложих там жреци от древни сицилийски семейства и определих голям годишен приход от държавната хазна. Освен това построих красиво светилище на нимфата Егерия в нейната горичка в Ариция и посветих в него едно златно жертвено приношение — изящна женска ръка, която гаси свещ, със следното изречение, изписано върху свещта на сабински диалект:
„На бързокрилата вестителка на победата, Егерия, от хромия Клавдий, в знак на благодарност. Нека неговата свещ да гори до дъно, изпущайки ярка светлина, а свещите на враговете му да трепват и изгасват ненадейно.“
Глава 22