Аз, Клавдий. Божественият Клавдий

Аз още не бях влязъл в града — нощта прекарах в лагера на преторианците. На разсъмване дадох заповед там да се състои общ парад на всички войски, участвуващи в триумфа, и раздадох парите, които бях пресметнал, че им се дължат от разпродажбата на плячката, взета от Лондон, Колчестър и другаде, и от продажбата на пленниците. Тези пари възлязоха на тридесет златици за всеки обикновен войник и пропорционално по повече за по-висшите чинове. Изпратил бях вече паричната награда от същите суми за ония войници в Британия, които не можеха да бъдат освободени, за да се върнат за триумфа. В същото време раздадох и военни отличия: огърлици за проявена храброст на бойното поле — на хиляда души; четиристотин челни плочки (златни медальони във формата на челни конски амулети) на храбри конници или на войници от пехотата, които са успели да убият неприятелски конник или колесничар; четиридесет масивни златни гривни за изключителна храброст — когато раздавах гривните, прочитах описание за подвига на всеки от наградените; шест маслинени венеца за хората, които бяха допринесли за победата, без лично да са присъствували на сражението (командирът на главния ни лагер и адмиралът, командуващ флотата, бяха сред ония, получили това отличие); три Корони на укреплението за първите, които бяха прескочили оградите с колове и първи бяха нахлули в неприятелски лагер; и едно Неподострено копие — на Посид, — което се даваше, подобно на Гражданската корона, за спасяване на живот и което той си бе заслужил поне десет пъти.

По моя препоръка Сенатът гласува триумфални орнаменти на всички с ранг на сенатори, които бяха участвували във войната — а то значи на всички командири на легиони и на всички висши щабни офицери. Съжалявам, че Авъл и Веспасиан не можаха да присъствуват, но останалите бяха тук. Хосидий Гета и брат му Лусий Гета, които командуваха Осмата преторианска кохорта в Британия, и двамата бяха удостоени: струва ми се, че за пръв път в римската история двама братя носеха триумфални отличия в един и същи ден. Лусий Гета стана префект на преторианците или по-скоро изпълняваше длъжността заедно с един офицер на име Криспин, назначен временно от Вителий по време на отсъствието ми. Защото Юст, предишният им командир беше мъртъв. Месалина ми бе изпратила бързо съобщение в навечерието на битката при Брентууд, с което ми казваше, че Юст подпитвал различни офицери от преторианците дали са готови да застанат на негова страна при един въоръжен бунт. Доверявайки се напълно на Месалина и страхувайки се да поемам рискове, изпратих незабавно заповед да бъде екзекутиран. Години минаха, докато науча истината: че Юст усетил какво става в покоите на Месалина в двореца по време на отсъствието ми и запитал един от своите помощници как ще е по-добре да постъпи — дали да ми пише веднага, или да чака завръщането ми. Този офицер бил от доверениците на Месалина, тъй че посъветвал Юст да изчака, защото лошата вест би могла да ме отвлече от военните ми задължения; а сетне отишъл право при Месалина. Смъртта на Юст, чиято причина скоро станала известна на целия град, била всеобщо предупреждение да не ме посвещават в тази тайна, която накрая знаели всички освен мене — знаели я дори и враговете ми в Британия и Партия, представяте ли си? Месалина вървяла от зле към по-зле. Но тук няма да разказвам с подробности за поведението й, защото все още нищичко не подозирах за това. Беше дошла в Генуа да ме посрещне като се връщах от Франция, и радостта й от срещата ни ме правеше ужасно щастлив. В изминалите шест месеца малкият Британик и сестричката му бяха пораснали много — бяха чудесни деца.