Аз, Клавдий. Божественият Клавдий

В десет часа трябваше да потеглим. Процесията влезе в града от североизток през Триумфалната врата и мина по Свещения път. Редът беше както следва: отпред вървяха сенаторите, пешком, в най-празничните си дрехи, водени от магистратите. Подир тях подбрана група тръбачи, обучени да свирят триумфални маршови песни като един човек. Звукът на тръбите трябваше да привлече вниманието върху плячката, която следваше в украсени коли, теглени от мулета, и се охраняваше от германци от дворцовата стража, облечени в дрехи на императорски служители. Тази плячка се състоеше от купища златни и сребърни монети, оръжия, бойни доспехи, конски съоръжения, скъпоценни камъни и златни орнаменти, блокчета от калай и олово, скъпи купи за вино, украсени бронзови кофи и други вещи от двореца на Цимбелин в Колчестър, многобройни предмети с красив северобритански емайл, дърворезбени оцветени тотемни стълбове, огърлици от черен кехлибар, жълт кехлибар и бисер, украшения за глава от пера, бродирани друидски роби, гравирани ракитови гребла и безброй други красиви, ценни или странни предмети. Зад тези коли вървяха дванадесет пленени британски колесници, най-красивите, които успяхме да отберем, теглени от добре съчетани понита. Към всяка от тях беше прикрепен по един плакат, вдигнат на колове над главата на колесничара, с името на едно от дванадесетте покорени британски племена. После идваха още коли, теглени от коне, на които имаше модели от боядисано дърво или глина на градовете и укрепленията, които бяхме превзели, и групи от живи статуи, които представляваха как различните речни божества се подчиняват на вашите войски, а зад всяка група се вдигаше голяма рисувана картина на сражението. На последно място беше моделът на прочутия каменен храм на Слънчевия бог, за който вече споменах. Подир всичко това вървеше група от флейтисти, които свиреха тихи мелодии. Те въвеждаха белите бикове, охранявани от жреци на Юпитер — биковете ревяха разгневено и всяваха смут. Роговете им бяха позлатени и те носеха червени панделки и гирлянди, за да се покаже, че са предназначени за жертвоприношение. Жреците носеха секири и ножове. После идваха служителите на Юпитер със свещени блюда и други свети принадлежности. Следваше ги нещо необикновено — жив морж. Този бикоподобен тюлен с големи бели бивни бе заловен, докато спял на брега, от стражите на нашия главен лагер. Подир моржа идваха британски диви говеда и елени, скелетът на един изхвърлен на пясъка кит и една цистерна с прозрачна стена, в която плуваха бобри. След това бяха оръжията и отличителните знаци на пленените вождове, а сетне и самите вождове, с всички членове на семействата им, които бяхме успели да заловим, последвани от по-незначителните пленници във вериги. Съжалявах, че Карактак не е в процесията, но там беше Катигерн с жена си, както и жената и децата на Тогодумн, невръстен син на Карактак, и още тридесет по-влиятелни вождове.