Аз, Клавдий. Божественият Клавдий

Да, драга ми Маймунке, като дете съм слушал много мистични разговори за този Миропомазан или Месия, както го наричат на нашия език, и тези разговори все още продължават в теологическите среди на Ерусалим: но никога не съм им обръщал сериозно внимание, докато твоята молба за по-подробни сведения относно предсказанието не ме накара да проуча сериозно въпроса. По твое предложение разпитах нашия достоен приятел Филон, който се намираше в Ерусалим, за да изпълнява някакъв свой обет, даден на нашия бог — той вечно или дава обети, или ги изпълнява. Филон отъждествява, според мен, прекалено смело и нелепо Божеството, схванато идеално от Платон и неговото философско обкръжение — Непроменливо и Непоколебимо и Вечно и Единно интелектуално Съвършенство, излитащ над всичко останало с нашия страстен пламенен бог в Ерусалим. Предполагам, че Платоновото божество му се е сторило твърде студено и абстрактно и е поискал да му се вдъхне малко живот, като в същото време възхвали собствения си бог, простирайки властта му над цялата вселена. Във всеки случай запитах Филон какво се казва в свещените книги за тази загадъчна личност. Филон изведнъж стана много сериозен и ме увери, че надеждите на нашата раса били отправени към идването на Месията. Даде ми следните подробности:

Този Месия е цар, който ще дойде да освободи Израел от греховете му и същевременно ще е представител на нашия еврейски бог. Той може да не е голям завоевател, макар да трябва да освободи евреите от всяко чуждо иго, което им пречи да изповядват своята вяра. Това пророчество е направено за пръв път, според Филон, наскоро след като евреите са били изведени от Египет от техния законодател Мойсей, при царуването на Рамзес Втори. В една книга, която ние наричаме „Книга за Числата“, приписвана на Мойсей, за него се говори като за „Звезда и Скиптър от Яков“. В по-късни свещени книги, от времето, когато е бил основан Рим, за него се говори като за човек, който ще събере изгубените овце на Израел от различните краища и ще ги върне в родната им кошара в Палестина — защото по това време вече евреите са били разпръснати в колонии из целия Близък и далечен Изток. Някои са напуснали Палестина доброволно, като търговци и заселници, други са били отведени в робство. Филон казва, че еврейските теолози никога не са били съвсем наясно дали Месията е човек или символ. По времето на юначните макаби (свещенослужителите, предци на моята майка) са го смятали само за символ. В други времена не само са го мислили за жив човек, но дори са го отъждествявали с някои чуждоземни спасители на расата, като например Кир Персиеца и дори Помпей, който сложил край на Хазмонското владичество. Филон заявява, че и двете схващания са погрешни: Месията ще се появи тепърва и той ще бъде евреин, пряк потомък на нашия нар Давид, чийто син Соломон построи храма в Ерусалим, и трябва да с роден в едно село, наречено Витлеем, и той ще обедини Израел и ще го очисти от греховете му посредством един цялостен ритуал, състоящ се от изповед, покаяние и умилостивяване на обиденото божество. Ерусалим ще бъде подложен на очищение „до всяка тенджера и всяко звънче на конна шия“, Филон знае дори рождената дата на Месията, а именно пет хиляди години след рождението на първия родител на еврейската раса: но мненията за това кога е живял той се различават, тъй че то не помага много.

Свещените книги не са много последователни в различните си описания на този човек. Веднъж го представят като разгневен властен воин, облечен в царски пурпур и окъпан в кръвта на враговете на своето царство, друг път като кротък, тъжен бездомник, нещо като беден пророк, проповядващ разкаяние и братска любов. Филон обаче твърди, че най-достоверните и ясни думи за него се намират в една книга, наречена „Пластир на Соломон“. Те са във формата на молитва:

„Погледни, о Господи, и въздигни техния цар, сина Давидов, в часа, в който ти си определил, да царува над Израел, твоя слуга; надари го със сила да срази несправедливите управници; да очисти Ерусалим от езичниците, които го мачкат под нозете си, да отхвърли грешниците от твоето наследство, да строши гордостта на грешниците и силата им, както се трошат глинени съдове с железен прът, да унищожи беззаконните народи със словата си, да събере един свят народ и да го поведе в правдата. Езичниците да пъшкат под неговото иго: той ще възслави Бога пред целия свят и ще очисти Ерусалим в святост, както е било в началото. От краищата на света всички народи ще се стекат да видят неговата слава и ще му поднесат в дар отрудените синове на Сион, да видят сдават на Господа, с която Бог го е увенчал, защото за тях той е справедлив цар, напътствуван от Бога. В неговото време сред тях не ще има неправди, защото всички те са свети и техен цар е Помазаният от Бога.“

Естествено легендата за този Месия се е разпространила из Изтока в най-различни фантастични форми, като същевременно с престанала да се отнася за евреите. Оная версия, дето я споменават, за мъчителната смърт на царя, изоставен от приятелите си, които след това пият кръвта му, не е еврейска, а доколкото знам, сирийска. В еврейската версия той е само цар на евреите и глава на голяма религиозна общност с център Ерусалим, но не е самият бог. Той не би могъл да узурпира мястото на бога, защото евреите са най-упоритите единобожци в света.

Питаш ме дали някой сега се отъждествява с Месията. Не съм срещал ни един такъв човек. Последният, за когото си спомням, беше някой си Ешуа бен Йосиф от Галилея. Когато бях магистрат в Тибериада (при чичо ми Антипа), той имаше доста последователи сред необразованите и проповядваше пред голямо множество на езерния бряг. Беше човек с необикновена външност и макар баща му да бе обикновен занаятчия, разправяше, че бил от рода на Давид. Чувах, че имало някакъв скандал около раждането му: някакъв гръцки войник в охраната на дядо ми, на име Пантера, уж бил озлочестил майка му, която тъчала гоблени за Храма. Този Ешуа бил дете-чудо и знаел свещените книги по-добре от мнозина най-учени духовници. Размишлявал нашироко но религиозните въпроси и твърде възможно е да има нещо вярно за гръцкия му произход, защото юдейската религия му се струвала твърде мрачна (а ни един евреин не я намира за такава) и той започнал да я порицава като неподходяща за обикновените нужди на хората. Опитвал се наивно да прави онова, което след него Филон стори тъй умело — да примири юдейската литература на откровението с гръцката философия. Напомня ми думите на Хораций в неговото „Поетическо изкуство“ за художника, който изрисувал една жена с рибешка опашка:

„Посмейте се, приятели, на тази гледка!“

Ако има нещо, което да мразя повече от един поориенталчен грък, то това е гръко-поримчен ориенталец или изобщо какъвто и да с опит от този род за сливане на културите. Това са думи срещу мен самия, но такова ми е убеждението. Майка ти до края не успя да направи от мене добър римлянин; тя само разглези един добър ориенталец.

Та този Ешуа бен Йосиф (или бен Пантера) изпитвал влечение към гръцката философия. Обаче му пречело това, че не знаел гръцки. А освен туй трябвало да работи здравата — бил дърводелец, — за да си вади прехраната. Запознал се е с някой си Яков, рибар, който обичал литературата и който бил посещавал епикурейския университет в Гадара, на отсрещната страна на езерото, срещу Тибериада. По онова време Гадара вече беше западнало място, макар в разцвета си да е дала четирима велики мъже: поета Мелеагър, философа Мназалк, ретора Теодор, при когото е учил чичо ти Тиберий, и математика Филон, който е намерил отношението на обиколката на окръжността към нейния диаметър с точност десет хиляди от десетичния знак. Във всеки случай Ешуа използувал Якововите философски трошици от Гадара и собствените си познания от еврейските религиозни книги и съчинил някаква своя сборна религия. Но една религия без авторитет не представлява нищо, затова отначало тайно, а сетне и открито той започнал да се отъждествява с Месията и говорел (както на времето говорел Мойсей) така, сякаш от неговата уста говори бог. Имал много изобретателен ум и отправял своите проповеди във вид на прости притчи с поучителен край. Освен това твърдял, че може да лекува по свръхестествен начин и да прави чудеса. Създал много неприятности на еврейските религиозни водачи, които обвинявал, че съчетавали строгото спазване на Закона с грабителство и безочливост към бедните. Много чудесни истории се разказват за него. Един от политическите му противници веднъж се опитал да го злепостави, като му задал въпроса дали е правилно за правоверен евреин да плаща римския императорски данък. Ако отговорел утвърдително, щял да загуби доверието на националистите. Отговорел ли отрицателно, щял да подлежи на арест от гражданските власти. Затуй се престорил на невеж по въпроса помолил, преди да отговори, да му покажат по колко пари се плащат. Показали един сребърник и му рекли: „Гледай, всеки глава на семейство трябва да плаща толкова.“ Той запитал: „Чия е главата на монетата? Не чета латински.“ Казали: „Това е главата на Тиберий Цезар.“ Той рекъл: „Щом е главата на Цезаря, платете я на Цезар. Но не отказвайте да платите божието — богу.“ Опитвали се го опипат натясно и по въпросите за еврейските закони, но той всякога имал е цитат, за да оправдае своите проповеди. Но най-сетне се изложил като сериозен еретик и краят на историята е такъв, че нашият стар приятел Понтий Пилат, тогавашният управител на Юдея и Самария, го арестувал за подбуждане народни смутове и го предал на върховния еврейски религиозен съд в Ерусалим, дето бил осъден на смърт за богохулство. Като пресмятам, умрял е в същата година с богиня Ливия и неговите последователи са го изоставили, тъй че голяма част от предсказанието, което ми цитираш, се е сбъднало. А сега има хора, които твърдят, че той бил бог и че видели как душата му се възнася в небето след смъртта — също като душите на Август и Друзила — и разправят още, че бил роден във Витлеем и че бил изпълнил всички останали предсказания за Месията по един или друг начин; но аз ти предлагам да сложим край на тези глупости веднъж завинаги. Само преди три дни арестувах и екзекутирах Яков, който, изглежда, е умът на това движение; надявам се да заловя наново и да екзекутирам друг един техен фанатик, Симон, арестуван по същото време, който успя да избяга от затвора. Бедата е там, че макар някои разумни хора да се „смеят на гледката“ на ярко изрисувана жена с рибешка опашка, тълпата се взира захласнато в нея, приема я за морска богиня и я боготвори.