Аз, Клавдий. Божественият Клавдий

Разрешението за отпразнуването на триумф се дава от Сената, но всякога след ревниво и продължително обмисляне. Сенаторите се събират обикновено в храма на Белона извън града, за да проучат увенчаното с лавров венец съобщение на пълководеца, и ако имат причина да предположат, че исканията му са неоснователни или преувеличени, повикват го, за да ги докаже. Ако обаче решат, че наистина е извоювал забележителна победа, определят ден за всенародна благодарност и искат официално разрешението на населението на Рим да се пусне победната армия в стените на града за триумфа. Сенатът има дискреционна власт да отмени някои от условията, необходими за триумфа, ако се сметне, че победата е от достатъчно голямо значение. Това е съвсем справедливо, но аз със съжаление ще отбележа като лично мнение, че най-малко шейсет или седемдесет от ония триста и петнайсет триумфа, празнувани от времето на Ромул насам, не са били заслужени; а, от друга страна, мнозина победители са били лишавани от напълно заслужени триумфи вследствие неприязненото въздействие на техните съперници върху Сената. Ако обаче някой е бил лишен от своя триумф от завистливи врагове или по чисто технически причини, обикновено той празнува триумф неофициално на Албанските планини, край града, там се стича цялото население на Рим и всъщност това не се различава кой знае колко от един истински триумф; единствената разлика е, че не се вписва в градските летописи и че след смъртта му погребалната му маска не може да се носи с триумфалните му одежди. Може би най-позорните триумфи, празнувани в Рим, са били триумфът на Юлий Цезар над синовете на Помпей Велики, неговите роднини, и друг един, празнуван от един от моите предци, Апий Клавдий, въпреки отказа и на Сената, и на римското гражданство да му позволят тази чест — той принудил сестра си, девица-весталка, да седне в триумфалната му колесница; градските управници не посмели да го смъкнат оттам, от страх, че ще поругаят нейната святост.

Когато аз изпратих своето съобщение с искане за триумф, знаеше се предварително, че то ще бъде удовлетворено, защото никой не би се осмелил да се опълчи срещу желанията ми, макар да бяха и съвсем безпочвени — безпочвени дори като искането на Калигула, когато бе отпразнувал своя троен триумф над Германия, Британия и Нептун. Той бе навлязъл едва на няколко мили в Германия; не беше срещнал съпротива, станал бе жертва на подплашеното си въображение и бе избягал в паника; дори не беше прехвърлил Ламанша, за да стъпи в Британия, не прати там и войска; що се отнася до Нептун, то най-мекото, което може да се каже за това, е, че триумфи не се даряват за победи, истински или въображаеми, над национални богове. Но аз държах да спазя правилата и затова обяснявах в моето съобщение, че броят на бритите, убити по време на личното ми предводителство на сражението, е с триста души по-малко от необходимия, но че пленниците са многобройни и може би достатъчни, за да уравновесят онази липса, и че незначителният брой на жертвите от наша страна също ще повлияе на сенаторите, ако решат този път да се откажат от това условие. Предлагах, ако ми се гласува триумф, да пусна шестстотин пленници да се бият на живот и смърт на цирковата арена и тъй да доведа броя на убитите неприятели до пет хиляди. Писах, че не мога да се върна в Рим преди месец март, тъй като Авъл ще се нуждае тази зима от всичките си експедиционни войски, за да привикне британците към нашето постоянно присъствие на техния остров; и че дори и тогава не бих могъл да оставя новата провинция незащитена, понеже непокорените още племена по границите биха могли да я опустошат. Но че мога да върна войските, които са водили решаващото сражение, а именно Двадесети легион, четири баталиона от Втори, един от Осми, както и някои съюзнически войски, ако това ги задоволи. Междувременно, съобразявайки се с древните обичаи, аз не ще се върна в Рим (който Вителий ще продължи да управлява с тяхна помощ като мой представител); ще остана във Франция, с главна квартира Лион, където ще изслушвам обжалвани дела, ще решавам спорове между племена или градове, ще извършвам преглед на войската, ще надзиравам защитните линии, ще проверявам сметките на областите и ще се погрижа заповедта ми за окончателното унищожение на друидското съсловие да се изпълнява най-строго.

Съобщението ми беше прието благосклонно и Сенатът любезно отстъпи пред каузата за петте хиляди убити и поиска от римското население да ми гласува разрешение да вляза с армията си в града, а населението го гласува с радост. Сенатът ми гласува петстотин хиляди златици от обществените средства за отпразнуването на моя триумф и определи датата за самия ден на Нова година, първи март.