Аз преди теб

ност. Видях, че островът е обрасъл в сочна растителност, осеян с обширни плантации от захарна тръстика, морето проблясваше като ивица живак отвъд вулканичните хълмове. Въздухът беше някак задимен и с лютива нотка, слънцето - толкова високо в небето, че трябваше да присвивам очи заради бялата светлина. Имах чувството, че съм се събудила на страниците на лъскаво списание.

Докато сетивата ми се бореха с новите усещания, не спирах да поглеждам към Уил, към бледото му, уморено лице и странно хлътналата в раменете глава. После завихме по алея с палми от двете страни, спряхме пред ниска дървена постройка и шофьорът вече беше навън и разтоварваше багажа ни.

Отклонихме поканата за студен чай, за разходка из хотела. Намерихме стаята на Уил, стоварихме чантите му, настанихме го в леглото и още преди да спуснем завесите, той отново заспа. Бяхме тук. Справила се бях. Стоях пред стаята му и най-сетне въздъхнах облекчено, докато Нентън гледаше през прозореца към белия прибой в кораловия риф отсреща. Не знам защо, може би от пътуването или защото това бе най-красивото място, което бях виждала, но изведнъж ми се доплака.

- Всичко е наред - усмихна ми се Нентън, щом видя изражението ми. И тогава, Съвсем неочаквано, пристъпи към мен и ме обви в голяма мечешка прегръдка. - Отпусни се, Лу. Всичко ще е наред. Наистина. Ти успя.

Минаха почти три дни, преди да се осмеля да му повярвам. Уил спа близо четирийсет и осем часа - а после, като по чудо, започна да се подобрява. Кожата му възвърна цвета си и вече нямаше тъмни сенки под очите. Спазмите

му намаляха и отново започна да се храни - минаваше бавно с количката край безкрайния екстравагантен бюфет

и ми казваше какво иска в чинията си. Знаех, че е дошъл себе си, когато започна да ме кара да опитвам разни

неща, които не бях яла: пикантно къри по креолски и мор-ски дарове, чието име не знаех. Бързо се почувства у дома

на това място, за разлика от мен. И нищо чудно.Та нали преди инцидента той бе обитавал цялото земно кълбо -не малката пристройка в сянката на замъка. От хотела, точно както ни бе обещано, получихме спе-

циална количка с широки колела и през повечето утрини Нейтън прехвърляше Уил в нея и тримата заедно отивахме на брега - аз носех плажен чадър, за да го пазя от слънцето, ако стане прекалено силно.

Но това никога не стана; южната част на острова бе известна с морския си бриз и температурите извън сезона рядко надхвърляха двайсет и няколко градуса. Спирахме на един малък плаж край висока скала, която скриваше гледката към главната сграда на хотела.

Разтварях сгъваемия си стол, настанявах се до Уил под едно палмово дърво и гледахме как Нейтън се опитва да кара сърф или водни ски - от време го окуражавахме с викове, понякога ругаехме - от наблюдателния ни пост на пясъка.

на хотела. Разтварях сгъваемия си стол, настанявах

Отначало от хотела искаха да правят какво ли не за Уил предлагаха да бутат количката му, постоянно му носеха изстудени напитки. Обяснихме им, че нямаме нужда от тях, и те дискретно се отдръпнаха. Но беше хубаво в моментите, когато не бях с Уил, да виждам как носачите или персоналът на рецепцията спират да си побъбрят с него или да му препоръчат място, което според тях трябва да посетим. Имаше един върлинест млад мъж- Надил, който сякаш си бе поставил за цел да действа като неофициален помощник на Уил, когато Нейтън го няма. Един ден изля-зох и видях как с негов приятел внимателно свалят Уил от количката му върху специален шезлонг с дунапренова подложка, който Надал бе разположил до нашето дърво.

- Така е по-добре - усмихна се и ми направи знак с вдигнати палци, докато газех през пясъка към тях. - Изви-кайте ме, когато господин Уил поиска да се върне в колич-

ката си.

Канех се да възразя и да им обясня, че не бива да го местят. Но Уил бе притворил очи и лежеше с такова до-волно изражение, че си затворих устата и кимнах.

Колкото до мен, щом безпокойството ми за здравето на Уил попремина, започнах бавно да осъзнавам, че всъщност съм в рая. Никога не си бях представяла, че ще бъда на място като това. Всяка сутрин се събуждах от шума на морето, което се плискаше кротко в брега, непознати птици се обаждаха от дърветата. Взирах се в моя таван, гледах как слънчевата светлина си играе с листата, от съседната стая дочувах приглушен разговор, който ми подсказваше, че Уил и Нейтън отдавна са станали. Слагах бански костюм и саронг и се наслаждавах на ласките на топлото слънце върху раменете и гърба си. Кожата ми се осея с лунички, ноктите ми избеляха и започнах да изпитвам истинско щастие от простото удоволствие да съществувам: ходех по плажа, опитвах непознати храни, плувах в топлата прозрачна вода с черни риби, които надничаха срамежливо изпод вулканичните скали, гледах как слънцето потъва -огненочервено - на хоризонта. Последните няколко месеца постепенно започваха да избледняват. За мой срам, изобщо не се сещах за Патрик.