Аз преди теб

- На всеки ъгъл има тоалетни за хора с увреждания.И персоналът е невероятно любезен. Няма да имате никакви проблеми.

- Сега остава да кажете, че има атракции специално за

хора с увреждания.

- Има по нещо за всеки. Защо не пробвате във Флорида, госпожице Кларк? Ако Дисниленд не ви хареса, може да продължите и да посетите „Морски свят”. Времето в този щат е чудесно.

- Ясно е кой ще победи, ако Уил влезе в схватка с кит-

убиец.

Той сякаш не ме чуваше.

- Дисниленд оглавява списъка на компаниите, които предлагат удобства за инвалиди. Освен това работят заедно с фондацията „Пожелай си нещо”, изпълняват мечтите

на умиращи хора.

- Само че той не умира. - Сложих край на разговора с туристическия агент в момента, в който Уил влезе.Върнах телефона на стойката му и бързо затворих бележника си.

- Наред ли е всичко, Кларк?

- Разбира се - усмихнах се бодро.

278

- Добре. Имаш ли хубава рокля?

- Моля? - Какво ще правиш в събота? Той очакваше отговора ми.Аз още бях на вълна “кит убиец срещу туристически агент”.

- Ъъъ…нищо.- Патрик ще тренира цял ден. Защо? Уил помълча няколко секунди, преди да го каже, предвкусвайки удоволствието от изненадата ми.- Отиваме на сватба.

Така и не разбрах защо Уил бе променил решението си. Подозирах, че заслуга за това имаше вродената му склон-ност да противоречи - никой не очакваше от него да отиде на сватбата, най-малко Алиша и Рупърт. Може би просто искаше да затвори тази страница окончателно. А и според мен в последните два месеца мисълта за Алиша бе преста-нала да го наранява.

Решихме, че ще се справим без помощта на Нейтън. Обадих се да се уверя, че шатрата е подходяща за колич-ката на Уил - когато разбра, че приемаме поканата, Алиша звучеше доста объркано и аз изведнъж осъзнах: изпратила бе луксозната картичка само от приличие.

- Ьъъ… ами… има малко стъпало към шатрата, но хо-рата, които ще я монтират, казаха, че биха могли да оси-гурят рампа… - Гласът й заглъхна.

- Това е чудесно.Благодаря ви - отвърнах.- Ще се ви-

дим на сватбата.Влязохме в интернет и избрахме сватбен подарък. Уил похарчи 120 лири за сребърна рамка за снимки и още 60 лири за ваза, която определи като “абсолютен кич”. Бях шокирана, че харчи толкова за човек, когото дори не харесва особено, но след седмиците работа у Трейнър вече знаех, че имат различно отношение към парите. Пишеха четирицифрени чекове, без да се замислят. Веднъж бях видяла банковото извлечение на Уил , оставено на кухнен-

ската маса. С парите можеха да се купят две,

че и повече къщи като нашата - и това бе само текущата

му сметка.

Реших да облека за случая червената си рокля - отчасти защото знаех, че Уил я харесва (и си в ден като този ще се нуждае от всички възможни стимули),-отчасти защото нямах друга дреха, която бих се осмелила да нося на подобно тържество. Уил нямаше представа за страха, който изпитах при мисълта, че ще отида на такова светско събитие, при това в ролята на “асистент”.

Всеки път, щом си представех гласовете, които, щяха да ни одум-ват, и оценяващите погледи, предпочитах вместо това да прекарам деня в гледане как Патрик обикаля в кръг.Може би беше снобско, че ми пукаше, но не можех да се отърся. При мисълта как всички тези гости ще ни гледат, стомахът ми се свиваше на топка.

Не казах нищо на Уил, но се боях за него. Да отиде на чиято и да е сватба при тези обстоятелства изглеждаше в най-добрия случай мазохистично, но да отиде на светско събиране, където щеше да е пълно със старите му приятели и колеги от работата, и да гледа как бившата му прия-телка се омъжва за бившия му приятел, ми се струваше сигурен път към депресия. Опитах се да намекна за това в деня преди да тръгнем, но той не ми обърна внимание.

- Щом аз не се тревожа, Кларк, и ти няма за какво да

се тревожиш.

Позвъних на Трина и й казах.

- Провери количката му за антракс и муниции. - Това

беше всичко, което ме посъветва. - За първи път го отвеждам на по-голямо разстояние и

ще е катастрофално.

- Може просто да иска да си припомни, че има и по-

лоши неща от смъртта.

- Много смешно. Умът й беше само наполовина на телефона.Готвеше се

за едноседмичен курс за „бъдещи бизнес ръководители” и трябваше мама и аз да гледаме Томас.Каза, че щяло да бъде фантастично. Щели да присъстват едни от най-извест-

ните имена в бизнеса.Нейният наставник я беше предложил и тя бе единствения човек в целия курс, който нямаше да плаща такса.Знаех, че докато говори с мен, прави и нещо на компютъра.Чувах пръстите й на клавиатурата. - Браво на теб - похвалих я. - Ще е в някакъв колеж в Оксфорд. Представяш ли си,в Оксфорд!

- Страхотно. Тя замълча за миг.

- Вече не мисли за самоубийство, нали? - Уил? Не повече от обикновено.

- Е, и това е нещо. - Чух как изпиука някакъв имейл. - По-добре да свършвам, Трина.

- Окей. Приятно изкарване. О, и не обличай червената рокля. Деколтето й е много голямо.

Утрото в деня на сватбата бе слънчево и приятно, както предполагах. Момичета като Алиша винаги получават каквото искат. Вероятно някой се беше застъпил за нея

пред боговете на времето.

- Много си хаплива, Кларк - отбеляза Уил, когато му казах.