Аз преди теб

Приличаше на млад счетоводител - от типа мъже, които се чувстват удобно само в костюм.

- Много мило от твоя страна.

- Всичко стана толкова неочаквано. Сякаш падна от скала. Единия ден беше в офиса, ръководеше ни, а на другия от нас се очакваше да продължим без…

Той погледна нагоре, когато забеляза, че стоя до тях.

- О! - възкликна и видях как погледът му се залепи на бюста ми. - Здравейте.

- Запознайте се - Луиза Кларк, Фреди Дъруент.

Пъхнах чашата на Уил в поставката му и се ръкувах с по-младия мъж.

Той ме огледа още веднъж.

- О! - произнесе отново. - Вие сте…

- Приятелка на Уил - казах, след което, без да съм сигурна защо, докоснах леко Уил по рамото.

- Е, значи животът не е толкова лош — отбеляза Фреди със смях, който малко приличаше на кашлица. Изчерви се леко, докато говореше. - Извинявай, но трябва да те оста-вя.Нали знаеш - на такива събирания се очаква да създа-ваме бизнес контакти.Беше ми приятно да те видя, Уил.

Наистина. И… вас, госпожице Кларк.

- Изглежда мил - заключих аз, докато се отдалечавахме. Свалих ръката си от рамото на Уил и отпих голяма глътка “Пимс”.Беше по-вкусно, отколкото изглеждаше. Само

малко се притесних от плаващия резен краставица - Да.Добро хлапе е.

- Значи… не ти е неприятно.

- Не. - Очите на Уил за миг се спряха на моите. - Не, Кларк, изобщо не ми е неприятно.

Сякаш събрали кураж от Фреди Дъруент, през следва-щия час още няколко души дойдоха при Уил да го поздра-вят. Някои заставаха на известно разстояние от него, сякаш да решат дилемата с ръкуването, а други, повдигаха леко панталоните си и почти коленичеха в краката му. Стоях до него и говорех малко. Забелязах как се стегна леко при приближаването на двама от тях.

Единият - едър, грубоват мъж с пура - като че не знае-ше какво да каже, когато се озова пред Уил, и се спря на „Биваше си я церемонията, нали? Булката изглеждаше страхотно”. Вероятно не знаеше, че Алиша е бившето гадже на Уил.

Другият, който, изглежда, бе някакъв бизнес съперник на Уил, избра по-дипломатичен тон, но в прекалено ди-ректния му поглед, в безцеремонните му въпроси имаше нещо, което напрегна Уил. Бяха като две кучета, които се обикалят, готови всеки момент да оголят зъби.

- Новият шеф на старата ми компания - обясни Уил, когато мъжът най-сетне се сбогува с махване на ръката. -Искаше да се увери, че не подготвям преврат.

Напече силно и градината се превърна в ароматна пещ. Хората се криеха под рехавата сянка на дърветата.Вкарах Уил в шатрата, безпокоейки се за температурата му.Сега в шатрата бяха включили огромни вентилатори, които лениво въртяха перки над главите ни. Недалеч, под навеса на лятната къща, свиреше струнен квартет.Беше като сце-

на от филм.

Алиша, понесла се из градината - феерично създание, възклицаващо и раздаващо въздушни целувки, - не дойде

при нас.

Гледах как Уил пресушава две чаши „Пимс” и тайнич-

ко се радвах.

Сервираха обяда в четири часа.Стори ми се малко

странно време за обяд, но както изтъкна Уил,бяхме на

сватба. Времето се бе разтеглило и изгубило смисъл, раз-мито от безкрайните питиета и безцелните разговори. Не знам дали беше от жегата или от атмосферата, но когато седнахме на нашата маса, бях като пияна. А когато започнах да говоря завалено на възрастния мъж от лявата ми страна, осъзнах, че може и да е така.

- В тоя „Пимс” има ли алкохол? - попитах Уил, след като бях успяла да изсипя съдържанието на солницата в

скута си.

- Колкото и във виното.

Загледах се ужасено… в двойния му образ.

- Шегуваш се. В него имаше плодове! Реших, че е безалкохолно. Как ще те откарам вкъщи сега?

- Ама и ти си една асистентка - усмихна се той и вдигна вежди. - Какво ще ми дадеш да не кажа на майка ми?

Бях изумена от реакцията на Уил през целия ден. Мислех си, че ще е Киселия Уил, Саркастичния Уил. Или най-малкото Мълчаливия Уил. Но той се държеше мило с всички. Дори сервирането на супа по време на обеда не го обезпокои. Просто попита любезно дали някой би искал супа в замяна на хляб и две момичета в другия край на масата -които признаха, че имат непоносимост към пшеница - тутакси му отстъпиха хлебчетата си.

Колкото повече се притеснявах как ще изтрезнея, толкова по-спокоен и безгрижен ставаше Уил. Възрастната жена от дясната му страна се оказа бивш член на парла-мента- беше организирала кампания за правата на хората

с увреждания - и бе сред малцината, с които съм виждала Уил да разговаря без никакво притеснение. По някое вре-ме забелязах как му подава парче торта. Когато напусна за

малко масата, той набързо ми обясни, че веднъж е изкачила Килиманджаро.

- Харесвам такива корави жени - призна той. - Пред-ставям си я яхнала муле с раница на гърба. Никакви глезотии.

Аз обаче нямах същия късмет с мъжа от лявата ми стра-на.Четирите минути, в които ме разпита набързо коя съм,