Аз преди теб

- Всичко е наред, Кларк - увери ме Уил тихо, за да не чуе тя. - Аз ще платя. Хайде, така ще спреш да се тревожиш, че си пияна. Вземи кредитната ми карта от раницата.Си-гурно ще искат да запишат номера й. Взех я, бръкнах за мобилния телефон и се отдалечих на достатъчно разстояние в градината. От хотела ми казаха, че имат две свободни стаи - една единична и една двойна на приземния етаж. Да, имало достъп за хора с увреждания.

- Чудесно - отвърнах, но щом чух цената, едва сподавих вик на изненада. Дадох им номера на кредитната карта на

Уил, усещайки леко замайване, докато произнасях числата.

- Е? - попита той, когато се върнах при него. - Направих го, но… - Казах му колко ще струват двете стаи.

- Няма проблем - успокои ме Уил. - Сега позвъни на този твой приятел и му кажи, че ще останеш през нощта, а после си налей още едно питие. Всъщност нека бъдат шест. Ще ми достави голямо удоволствие да гледам как източваш сметката на бащата на Алиша.

И аз го направих.

Тази вечер се случи нещо. Светлините бяха приглушени, малката ни маса не се набиваше на очи, силният аромат на цветя бе смекчен от вечерния бриз, а музиката, виното и танците накараха гостите да се отпуснат и на най-малко вероятното от всички места започнахме да се забавляваме от сърце. Досега не бях виждала Уил толкова спокоен. Притиснат между мен и Мери, той разговаряше и се усмихваше и в доволния му вид имаше нещо, което не позволяваше на хората да го гледат накриво или да му се усмихват съчувствено. Накара ме да си оставя наметката и да седна изправено. Свалих сакото му и му разхлабих вратовръзката, като и двамата се опитвахме да не се кикотим при вида на танцуващите. Не мога да ви опиша колко подобре се почувствах, когато видях как танцуват богатите. Мъжете изглеждаха така, сякаш бяха ударени от ток, а жените сочеха с кутрета звездите и бяха ужасно сковани дори когато се въртяха.

Мери Ролинсън на няколко пъти промърмори: „О, бо-же”.Погледна към мен. С всяко изпито питие езикът й ставаше по-цветист.

- не искаш ли и ти да завъртиш дупе, Луиза?

- Господи, не! - И правилно. Толкова лоши танцьори не съм виждала дори в Клуба на младите фермери.

В девет получих есемес от Нейтън. Наред ли е всичко?

Да. Ако щеш вярвай, но Уил се забавлява страхотно.

Така беше.Гледах го как се смее с глас на нещо, което Мери бе казала, и се почувствах странно напрегната.Това ми показваше, че има надежда. Той би могъл да хареса живота си, ако е заобиколен от подходящите хора, ако му се позволи да бъде себе си, а не Човекът в Инвалидна Количка, списък от симптоми и обект на съжаление.

А после, в десет вечерта, започнаха бавните танци.Гле-дахме как Рупърт върти Алиша на дансинга, аплодиран любезно от околните. Косата й бе започнала да увисва и I беше увила ръце около врата му, сякаш се нуждаеше от опора. Ръцете на Рупърт бяха сключени около нея, по-точ-но върху дупето й. Въпреки цялото й богатство и красота, малко ми дожаля за нея. Помислих си, че вероятно няма да осъзнае какво е изгубила, докато не стане твърде късно. По средата на танца към тях се присъедини друга двойка и вече не се виждаха толкова добре, а и аз се бях заслу-шала в обясненията на Мери за надбавките за домашни асистенти, но в един момент вдигнах глава и я видях да стои точно пред нас - супермодела Алиша, в бялата си копринена рокля. Сърцето ми се качи в гърлото.

Тя кимна към Мери и леко се приведе,та Уил да я чуе през звука на музиката. Лицето й беше малко напрегнато, сякаш специално се бе настройвала да дойде при нас.

- Благодаря ти, че дойде, Уил. Наистина. -Тя ми хвър-ли кос поглед, но не каза нищо.

- Удоволствието е изцяло мое - отвърна любезно Уил.

- Изглеждаш чудесно, Алиша. Сватбата е страхотна. По лицето й пробяга лека изненада. А после едва забе-

лежима тъга.

- Наистина ли? Наистина ли мислиш така?Аз пък си мислех… имам предвид, че искам да ти

кажа толкова много…

- Наистина ли. - Думите не прозвучаха като въпрос.

-Няма нужда. Познаваш Луиза, нали?

- Да. - Последва кратко мълчание.

Виждах как Рупърт се помайва отзад и ни наолюдава предпазливо. Тя му хвърли бърз поглед, вдигна леко ръка

и му помаха.- Все пак ти благодаря, Уил. Страхотно е, че дойде. И

ти благодаря за… - Огледалото.

- Разбира се. Влюбих се в него. - Тя се изправи и се запъти към съпруга си, който обърна глава, след като я

улови за ръката. Гледахме ги, докато прекосяваха дансинга.

- Не си й купил огледало.

- Знам.

Те все още разговаряха, очите на Рупърт се стрелкаха

към нас. Сякаш не можеше да повярва, че Уил просто е бил

любезен. Да си призная, и аз не можех.

- Това… притесни ли те? — попитах го. Той отмести поглед от тях.

- Не - отвърна и ми се усмихна. Усмивката му бе по-изкривена от питиетата, очите му бяха едновременно тъжни и замислени.

А после, когато дансингът се изпразни за следващия танц, аз изведнъж изтърсих:

- Какво ще кажеш, Уил? Искаш ли да танцуваме?

- Моля?

- Хайде, нека дадем на тия копелета повод за приказки.

- Страхотна идея! - възкликна Мери и вдигна чаша. -Дайте им да разберат!