Аз преди теб

къде живея, кого познавам там, се оказаха достатъчни, за да реши, че не мога да му кажа нищо, което представля-ва интерес за него. Извърна се към жената от ляво и ме остави да ровя безцелно в остатъците от обеда си.В един момент, когато бях започнала да се чувствам съвсем не-ловко, почувствах как ръката на Уил се плъзна от колич-ката до мен и дланта му докосна моята. Вдигнах очи и той ми намигна. Улових ръката му и я стиснах лекичко,бла-годарна, че вижда притеснението ми. След което той из-мести количката си около десетина сантиметра, за да ми даде възможност да се включа в разговора с Мери Ролин-сън.

- Уил ми каза, че вие се грижите за него -усмихна се тя. Имаше проницателни сини очи и бръчки, които гово-реха за пренебрежение към козметиката.

- Опитвам се — отвърнах аз и му хвърлих бърз поглед.

- Преди работили ли сте в тази сфера?

- Не. Работех… в едно кафене. - Не знам дали щях да споделя този факт с някого другиго от гостите на сватбата, но Мери Ролинсън кимна одобрително.

- Винаги съм смятала, че тази работа е доста интересна. Особено ако обичаш да си сред хора и си любопитна свра-ка като мен. - Усмихна ми се широко.

Уил върна ръката си на количката.

- Опитвам се да накарам Луиза да прави и друго, да

разшири малко кръгозора си.

- Имате ли нещо предвид? - попита ме тя.

- Не - отвърна Уил вместо мен. - Луиза е сред най-умните хора, които познавам, но не мога да я накарам да

го осъзнае.

Мери Ролинсън го изгледа с прониицателните си очи.

- Не се дръжте покровителствено с нея скъпи.Тя е напълно способна да отговаря сама.

Примигнах.

- Вие би трябвало да го знаете най-добре - додаде тя.Уил сякаш се канеше да отвърне нещо, но се отказа. Загледа се в масата и поклати леко глава, но се усмихваше.

- Е, Луиза, сигурно работата ви в момента доста ви

натоварва психически. Едва ли този млад човек е лесен за гледане

- Никак даже. _

-Но Уил е съвършено прав за възможностите. Ето ви-

зитната ми картичка. Аз съм в ръководството на една благотворителна организация, която насърчава преквалификацията. В случай че решите да правите нещо различно в бъдеще.

- Благодаря ви, но работата при Уил ми е напълно достатъчна.

Взех картичката, която тя въпреки това ми подаде, леко учудена, че тази жена се интересува от бъдещето ми. Но дори фактът, че я взех, ме накара да се почувствам неловко. Нямаше начин да се откажа от работата си — дори ако реша, че искам да уча. Не бях убедена, че съм от хората, подходящи за преквалификация. Освен това за мен най-важно беше да запазя Уил жив. Толкова бях погълната от

мислите си, че изпуснах част от разговора на двамата до мен.

- …много е добре, че си се взел в ръце, както се казва. Сигурно е драматично да пренастройваш живота си според новите обстоятелства.

Вторачих се в остатъците от панираната си сьомга. Никога не бях чувала някой да говори така на Уил.

Той гледаше намръщено към масата, после отново се извърна към нея.

- Не съм сигурен, че съм се взел в ръце - произнесе тихо. Мери го изгледа за миг и премести очи към мен.Попитах се дали лицето ми ме е издало.

- Нужно е време, Уил. - Тя постави за миг дланта си

върху ръката му. - А това е нещо, което вашето поколение трудно приема.Всички очаквате нещата да се случват вед-нага и както ги искате.Очаквате да живеете живота, който сте си избрали.Особено успял млад мъж като теб. Но е нужно време.

- Госпожо Ролинсън… Мери… не очаквам да се възста-

новя.

- Не говоря за физическо възстановяване - уточни тя.

- Говоря за приемането на новия живот.

После, докато чаках да чуя какво ще отговори Уил, прозвуча силно почукване на лъжица върху стъклена чаша и помещението притихна за речите.

Почти не чувах какво говорят. Просто един надут мъж в смокинг се сменяше с друг, приказваха за хора и места, които не познавах, предизвикваха лек смях. Седях и хапвах от бонбоните с натурален шоколад, сервирани в сребърни кошнички на масата, и изпих една след друга три чаши кафе. В резултат не само се чувствах пияна, но вече бях нервна и леко напрегната. Уил, от друга страна, бе самото спокойствие. Седеше и гледаше как гостите приветстват бившето му гадже, слушаше как Рупърт мънка колко пре-расна е жена му. Никой не спомена за него. Не знам дали защото искаха да пощадят чувствата му, или защото при-съствието му малко ги смущаваше. От време на време Мери Ролинсън се навеждаше и измърморваше нещо в ухото му, а той кимаше леко в знак на съгласие.

Когато речите най-сетне свършиха, хората от персонала се заеха да разчистват средата на пространството за танци.

Уил се наведе към мен.

- Мери ми каза, че наблизо имало хубав хотел.Позвъ-

ни им и виж дали не можем да отседнем там.

- Какво? Мери ми подаде име и телефонен номер, надраскан на

една салфетка.