Аз съм пратеникът

Дулото на пистолета се опира между веждите ми. Носът ме засърбява, но не го почесвам.

Онзи с пистолета мести поглед от мен към Марв и обратно. През чорапа на физиономията му виждам рижите му бакенбарди и белезите от акне. Очите му са малки,

затова пък ушите са големи. Вероятно ограбва банката, за да отмъсти на света, че печели местния конкурс за грозота трета година поред.

- Та кой от вас е Ед?

- Той - казвам и соча Марв.

- А, не! - възразява Марв и по лицето му чета, че не е толкова уплашен, колкото би трябвало да бъде. Ясно му е, че ако онзи с пищова е мъж на място, досега и двамата да сме мъртви. Той вдига поглед към човека с чорапа на главата и казва:

- Я чакай малко. - И се почесва по брадичката. - Виждаш ми се познат.

- Добре де - признавам си. - Аз съм Ед.

Онзи обаче е твърде зает да слуша какво има да му каже Марв.

- Марв! - прошепвам настойчиво. - Млъкни!

- Млъкни, Марв! - казва Одри.

- Млъквай, Марв! - провиква се Ричи от другия край на залата.

- Ти пък кой си? - изкрещява онзи и се обръща да види откъде идва гласът.

- Аз съм Ричи.

- Добре, Ричи, затваряй си устата! Не започвай и ти!

- Нямаш грижа - долита отговорът. - Много благодаря.

Всичките ми приятели са големи тарикати. Не ме питайте защо.

Нещата просто са такива, каквито са.

Във всеки случай онзи с пищова кипва. Имам чувството, че изпуска пара през кожата си, през чорапа на лицето си.

- А, не, писна ми! - изръмжава той, сякаш изригва пламък.

Марв обаче не мирясва.

- Дали не сме били съученици или нещо такова?

- Решил си да умреш, така ли? - нервно изсъсква човекът с пищова.

- Ами всъщност - обяснява Марв - просто искам да ми платиш глобата за паркинга. Колата ми е в зоната с петнайсетминутен престой, а ти ме държиш тук.

- Ще те държа, и още как! - Онзи насочва пистолета към него.

- Не е нужно да си толкова враждебен.

"Господи - мисля си. - Свършено е с Марв. Сега ще го застрелят в гърлото. "

Мъжът поглежда през остъклената врата на банката - явно се опитва да разбере коя е колата на Марв.

- Коя е твоята? - пита той, при това доста любезно.

- Светлосиният "Фалкон".

- Тоя боклук? Не бих се изпикал върху нея, камо ли да плащам глоба!

- Чакай малко! - Марв отново е оскърбен до дъното на душата си. - Щом държиш цялата банка, нищо не ти струва и да ми платиш глобата, не мислиш ли?

Междувременно парите са готови и Миша, нещастното момиче от гишето, го съобщава. Онзи с пищова се обръща и тръгва да ги прибере.

- Побързай, кучко! - изръмжава той, поемайки торбата. Предполагам, че при грабеж е редно да се говори така. Човекът е гледал нужните филми. След малко се връща при нас с парите в ръка.

- Ей, ти! - изкрещява ми. Сега, когато се е добрал до парите, му е дошъл и кураж. И тъкмо се кани да ме халоса с пищова, когато нещо отвън привлича вниманието му.

Той се вглежда през стъклената врата на банката.

По шията му се стича струйка пот.

Дъхът му излиза на пресекулки.

Мислите му се мятат като полудели и...

Той избухва.

- Не!

Полицаите са отвън, но нямат представа какво става в банката. На улицата още не се е разчуло. Те казват на някакъв със златиста "Торана" да не паркира пред хлебарницата на отсрещния тротоар. Колата потегля, полицаите също, а жалкият обирджия остава да стои с торбата пари. Превозът му си е заминал.

В този миг го осенява.

Отново се обръща. Към нас.

- Ей, ти! - казва на Марв. - Дай ми ключовете.

- Какво?

- Чу ме!

- Тази кола е антика!

- Тази кола е бракма, Марв - забивам му ножа аз. - Дай му ключовете или ще те убия със собствените си ръце!

Марв бърка в джоба си и вади ключовете, а на лицето му е изписано възмущение.

- И по-нежно - казва той.

- да го духаш! - отвръща онзи с патлака.

- Хайде малко по-възпитано! - крещи Ричи изпод масичката.

- Я млъквай! - изревава онзи и хуква. Единственият му проблем е, че шансът колата на Марв да запали от първия път е не повече от пет процента.

Той изхвърча през вратата и се насочва към улицата. Спъва се и изпуска пистолета, но решава да не губи време за него. За миг виждам изписаната на лицето му паника, докато се колебае дали да го вземе, или да продължи. Но няма време и продължава да тича.

Всички сме се надигнали и го гледаме как се насочва към колата.

- Гледайте сега! - изсмива се Марв. Тримата с Одри следим с любопитство случващото се. Ричи се присъединява към нас.

Отвън онзи спира и се опитва да отгатне с кой ключ се отваря колата. В този миг всички избухваме в смях.

Най-сетне успява да се качи и се опитва да запали безброй пъти, но напразно. Никакъв отклик.

И тогава...

Никога няма да разбера как ми хрумна, но хуквам навън и по пътя грабвам пистолета. Докато пресичам улицата, погледът ми среща неговия. Той се опитва да се измъкне от колата, но вече е твърде късно.

Аз стоя до прозореца на форда.

С насочен в лицето му пистолет.

Той спира.

И двамата замираме.

Той се опитва да се измъкне и да избяга. Кълна се, нямам представа как съм направил крачка към него и съм стрелял. Чувам звън на строшено стъкло.