Аз, вещицата

— Всичко е наред, Матю — казах. Тези два демона бяха толкова безопасни за мен, колкото Март и Изабо.

— Значи ти си вампирът — отбеляза Натаниъл и огледа преценяващо Матю. — Майка ми ме предупреди за теб.

— Не бива да я слушаш — подхвърли Матю. Гласът му бе опасно мек.

Натаниъл никак не беше впечатлен.

— Каза ми, че няма да посрещнеш с отворени обятия син на член на Паството. Но аз не съм тук от тяхно име. Тук съм заради Софи. — И прегърна покровителствено жена си, а тя потрепери и се притисна към него. И двамата не бяха облечени подходящо за есента в щат Ню Йорк. Натаниъл носеше старо шушляково яке, Софи бе с поло и плетена жилетка, стигаща до коленете й.

— И двамата ли са демони? — попита ме Матю.

— Да — потвърдих, макар нещо да ме накара да се поколебая.

— И ти ли си вампир? — попита новодошлият Маркъс.

Маркъс му се ухили като вълк.

— Не отричам.

Софи не откъсваше проницателния си демонски поглед от мен, но също така усетих и леко изтръпване по кожата си. Ръката й покри собственически корема й.

— Ти си бременна! — извиках.

Маркъс беше толкова изненадан, че усмивката му замръзна и се обърна към мен. Матю ме задържа, когато тръгнах към нея. Къщата, развълнувана от появата на двамата гости и от внезапното движение на Матю, показа недоволството си, като трясна вратата на стаята до кухнята.

— Това, което усещаш, е от мен — каза Софи и се притисна още повече към съпруга си. — Моето семейство бяха вещици, но с мен нещо се объркало при раждането.

Сара излезе в коридора, видя посетителите и вдигна ръце.

— Ето ги и тях! Казах ви, че скоро в Мадисън ще се появят и демони. Както обикновено, къщата май владее по-добре от нас занаята ни. След като вече сте дошли, заповядайте вътре да се стоплите.

Къщата простена, сякаш й бе дошло до гуша от нас, и демоните влязоха.

— Не се тревожете — казах им, за да им вдъхна увереност. — Къщата ни подсказа, че ще дойдете, въпреки че сега се държи така.

— Къщата на баба ми беше абсолютно същата — усмихна се Софи. — Тя живееше в стара постройка в Севън Девълс. Аз съм оттам. Официално се води в Северна Каролина, но татко казва, че никой не си е направил труда да съобщи това на жителите на градчето. Ние сме нещо като нация в нацията.

Вратата на стаята до кухнята се отвори широко и зад нея се показа баба ми и още трима-четирима членове на семейство Бишъп. Всички наблюдаваха случващото се с интерес. Момчето с кошницата махна. Софи срамежливо му махна в отговор.

— И баба имаше призраци — отбеляза тя спокойно.

Призраците, заедно с недружелюбните вампири и прекалено темпераментната къща, дойдоха в повече на Натаниъл.

— Няма да оставаме повече, отколкото е необходимо, Софи. Ти дойде да дадеш нещо на Даяна. Да приключваме и да си вървим — каза той. Мириам избра точно този миг да се появи от сенките край трапезарията. Ръцете й бяха скръстени на гърдите. Натаниъл отстъпи назад.

— Първо вампири. После демони. Какво следва? — промърмори Сара. Сетне се обърна към Софи. — Е, значи си вече в петия месец, нали?

— Бебето започна да рита миналата седмица — отвърна Софи и постави и двете си ръце на корема си. — Тогава Агата ни каза къде да намерим Даяна. Тя не знаеше за моето семейство. От месеци те сънувам. И не знам какво е видяла Агата, но е уплашена до смърт.

— Какво сънуваш? — попита Матю с напрегнат глас.

— Нека настаним Софи да седне, преди да я подлагаме на разпити — предложи Сара и пое нещата в свои ръце. — Ем, би ли донесла малко бисквити? И мляко също?

Ем тръгна към кухнята, откъдето след малко долетя тракане на чаши.

— Може да са мои, а може и да са нейни сънища. — Софи сведе очи към корема си, докато Сара водеше нея и Натаниъл навътре. Погледна през рамо към Матю. — Тя е вещица, нали разбирате. Сигурно това е притеснило майката на Натаниъл.

Всички очи се насочиха към подутината под синята блуза на Софи.

— В трапезарията — каза Сара с тон, който не търпеше никакви възражения. — Всички в трапезарията.

Матю ме дръпна назад.

— Появата им точно в този миг ми се струва прекалено удобна. Не споменавай нищо за пътуване през времето пред тях.

— Те са безобидни. — Всичките ми инстинкти го потвърждаваха.

— Никой не е безобиден и това със сигурност важи за сина на Агата Уилсън. — Табита, която седеше до Матю, измяука в знак на съгласие.

— Вие двамата ще идвате ли при нас, или ще се наложи да ви довлека? — извика Сара.

— Идваме — каза спокойно Матю.

Сара седна начело на масата. Посочи към празните столове вдясно от нея.

— Седнете.

Седнахме срещу Софи и Натаниъл, който бе оставил едно празно място между себе си и Маркъс. Синът на Матю местеше поглед от баща си към демоните. Аз бях между Матю и Мириам, и двамата не отделяха очи от демона. Влезе Ем с поднос в ръце, отрупан с вино, мляко, купи с горски плодове и ядки и огромна чиния с бисквити.

— Господи, като видя бисквити, и ужасно ми се приисква отново да съм топлокръвен — каза замечтано Маркъс. Взе едно от златистите кръгчета, обсипано с шоколадови пръчици, и го поднесе към носа си. — Толкова хубаво миришат, а имат такъв ужасен вкус.