Аз, вещицата

Беше Сара. Не бе обелила и дума по време на разправията, но погледът й не се отдели от доставения пакет.

Матю вече беше прерязал опаковъчната лента около кутията. Вътре имаше седем малки ампули и торбичка с хапчета, каквато не бях виждала досега. Той вече се държеше по същия хладен професионален начин, който бях видяла за първи път в лабораторията в Оксфорд, без да губи време в празни приказки и успокоителни лигавщини. Сара беше добре дошла за мен като морална подкрепа.

— Мога да ти дам бели ризи — каза ми тя и ме откъсна от действията на Матю. — Ще е по-лесно да ги избелиш с белина. Както и бели кърпи. Остави си прането на горния етаж, аз ще се погрижа за него.

— Благодаря, Сара. Така няма да се притесняваме, че заразата ще се разнесе. — Матю избра една от ампулите. — Ще започнем с ваксината против тетанус.

Премигвах при всяко убождане. На третата инжекция челото ми лъсна от пот и сърцето ми заби силно.

— Сара — обадих се аз решително, — може ли да застанеш зад мен?

— Извинявай. — Сара обаче застана зад Матю. — Ще ти донеса вода.

Подаде ми чаша с леденостудена вода, повърхността й бе запотена и хлъзгава. Погледнах я с благодарност и се опитах да съсредоточа вниманието си върху това да я задържа в ръката си, вместо да мисля как Матю отваря следващата ампула.

Иглата проби плътта ми и аз подскочих.

— Това е последната инжекция — съобщи ми той. Отвори кутията и смеси кристалчета с течност. Разклати ги силно и ми ги подаде. — Това е ваксината против холера. Тя се взема орално. Остава и имунизацията против едра шарка. Има и хапчета, които трябва да пиеш след вечеря през следващите няколко дни.

Изгълтах набързо сместа, но за малко да се задавя от плътната й текстура и ужасния вкус.

Матю отвори кутийката с двете издължени флакончета против едра шарка.

— Знаеш ли какво писа Томас Джеферсън на Едуард Дженър за тази ваксина? — попита той с хипнотичен глас. — Че това най-полезното откритие на медицината. — Усетих хладното докосване на спирта по дясната си ръка, след това убождане по кожата си. — Президентът пренебрегна откритието на Харви за кръвообращението, като снизходително го определи като „красиво допълнение към медицинското познание“. — Матю разнесе вируса с разтъркване.

Тактиката му за отвличане на вниманието работеше. Бях потънала в историите, които разказваше, и забравих за ръката си.

— Но Джеферсън похвали Дженър, защото неговите инжекции превърнаха едрата шарка в болест, която ще бъде известна само на историците. Спаси човешката раса от един от най-смъртоносните й врагове. — Матю изхвърли празната стъкленица в запечатан контейнер за опасни отпадъци. — Готово.

— Познаваше ли Джеферсън? — Вече си фантазирах как се връщаме през времето във Вирджиния от осемнайсети век.

— Познавах по-добре Вашингтон. Той беше воин, който предпочиташе действията му да говорят вместо него. Джеферсън беше човек на думите. Но трудно се проникваше през интелекта му до истинската му същност. Никога не бих се отбил в дома му без предупреждение, особено с теб.

Посегнах към полото си, но Матю спря ръката ми и внимателно покри убодените места с водонепроницаема превръзка.

— Това е жив вирус, затова трябва да е покрит. Софи и Натаниъл не бива да влизат в контакт с него. — Отиде до мивката и старателно си изми ръцете с гореща вода.

— Колко дълго?

— Ще се появи мехур, който после ще хване коричка. Никой не бива да го пипа, докато не зарасне.

Навлякох старото развлечено поло през главата си, като внимавах да не разместя превръзката.

— След като приключихме с това, трябва да решим как Даяна ще те пренесе в някоя далечна епоха в този ден на Вси светии. Може и да пътува през времето от дете, но въпреки това тази работа никак не е лесна. — Сара беше разтревожена, лицето й бе смръщено.

Ем се появи на прага. Направихме й място на масата.

— Съвсем наскоро пътувах във времето — признах си аз.

— Кога? — Матю спря да разчиства опаковките на ваксините.

— Първият път беше на алеята, докато ти говореше с Изабо. После в деня, в който Сара се опитваше да ме накара да запаля свещ, се придвижих от работната стая до овощната градина. И в двата случая вдигнах крака си, поисках да съм на друго място и когато пак го поставих на земята, се озовах там, където бях пожелала.

— Това ми прилича на пътуване през времето — произнесе бавно Сара. — Е, не е било много дълго и не си носила нищо. — Тя прецени на око Матю и изражението й стана колебливо.

На вратата се почука.

— Може ли да вляза? — чу се приглушеният глас на Софи.

— Може ли, Матю? — попита Ем.

— Стига да не докосва Даяна.

Когато Ем отвори вратата, Софи поглаждаше корема си.

— Всичко ще бъде наред — каза тя спокойно от прага. — Стига Матю да има връзка с мястото, на което отиват, той ще помогне на Даяна, няма да й е в тежест.

Мириам се появи зад гърба й.

— Нещо интересно ли се случва?

— Говорим си за пътуването във времето — отвърнах аз.

— Как ще се упражняваш? — Вампирката мина покрай Софи и я избута към вратата, когато тя се опита да я последва.