Аз, вещицата

— Даяна ще се върне няколко часа назад, след това още няколко. Първо ще увеличаваме отдалечаването във времето, а след това и в разстоянието. После Матю ще се присъедини към нея и ще видим какво ще стане. — Сара погледна към Ем. — Можеш ли да й помогнеш?

— Малко — отвърна предпазливо Ем. — Стивън ми е казвал как го прави. Никога не използваше заклинания, за да се връща назад във времето. Способностите му бяха достатъчно силни и без тях. А като имаме предвид разходките във времето на Даяна от детска възраст и затрудненията й с вещерския занаят, най-добре ще е да се придържаме към неговия опит.

— Защо с Даяна не отидете до хамбара и не опитате? — предложи Сара. — Да речем, да се върне право в работната стая.

Когато Матю тръгна след нас, Сара го дръпна и го спря.

— Остани тук.

Изражението на Матю отново стана гневно. Не му харесваше да сме в различни помещения, да не говорим — в различно време.

Хамбарът все още миришеше сладко на минали реколти. Ем застана срещу мен и тихо ме инструктира.

— Стой възможно най-неподвижно — каза тя. — И се опитай да изпразниш съзнанието си.

— Говориш като моята йога инструкторка — засмях се и застанах в асана Планина.

Ем се усмихна.

— Винаги съм смятала, че между йогата и магията има много общо. А сега затвори очи. Мисли за работната стая, която преди малко напусна. Трябва да поискаш да си там повече, отколкото да си тук.

Представих си работната стая, предметите в нея, миризмите и хората. Намръщих се.

— А ти къде ще си?

— Зависи кога пристигнеш. Ако е преди да тръгнем, ще съм там. Ако не, ще съм тук.

— В това няма никакъв физичен смисъл. — Главата ми се изпълни с тревоги как вселената ще се справи с множество Ем и Даяни, а също така Мириам и Сари.

— Престани да мислиш за физика. Какво бе написал баща ти в бележката си? „Който повече не може да се учуди, той е като мъртъв.“

— Напълно вярно — признах неохотно.

— Време е да направиш голяма крачка към неизвестното, Даяна. Магиите и чудесата, които са твое рождено право, те очакват. А сега си помисли къде би искала да бъдеш.

Когато умът ми преливаше от образи, повдигнах крак.

Когато го поставих на земята, бях отново в хамбара с Ем.

— Не стана — извиках, изпаднала в паника.

— Беше се съсредоточила прекалено върху подробностите от стаята. Мисли си за Матю. Не искаш ли да си при него? Магията е в сърцето, не в ума. Тя няма нищо общо с думите и следването на процедури, както е при заклинанията. Трябва да я усетиш.

— Желание. — Представих си как взимам алманаха от полицата на Бодлианската библиотека, почувствах отново първото докосване на устните на Матю в жилището му в „Ол Соулс“. Хамбарът изчезна, Матю ми разказваше историята за Томас Джеферсън и Едуард Дженър.

— Не — прекъсна ме Ем. Гласът й беше като от стомана. — Не мисли за Джеферсън. Мисли за Матю.

— Матю. — Отново си припомних докосването на хладните му пръсти по кожата ми, дълбокия му глас, жизнеността му, когато бяхме заедно.

Вдигнах крак.

И го поставих обратно на пода в ъгъла на работната стая. Оказах се притисната зад стар варел.

— Ами ако се изгуби? — Матю изглеждаше напрегнат. — Как ще я върнем?

— Не бива да се притесняваме — каза Софи и ме посочи. — Тя вече е тук.

Матю се втурна към мен и въздъхна с облекчение.

— Колко дълго ме нямаше? — Чувствах се замаяна и дезориентирана, но иначе бях добре.

— Около деветдесет секунди — уточни Сара. — Повече от достатъчно Матю да получи нервна криза.

Матю ме притегли в прегръдките си и притисна главата ми с брадичката си.

— Слава богу. Кога ще може да ме вземе със себе си?

— Да не прибързваме — предупреди ни Сара. — Едно по едно.

Огледах се.

— Къде е Ем?

— В хамбара — отвърна грейналата Софи. — Ще дойде.

На Ем й трябваха повече от двайсет минути, за да се върне. Когато се появи, бузите й бяха порозовели от тревога и от студ, макар че част от напрежението й изчезна, когато ме видя до Матю.

— Справи се добре, Ем — похвали я Сара и я целуна. Това беше една от редките им демонстрации на близост.

— Даяна започна да мисли за Томас Джеферсън — обясни Ем. — Можеше да се озове в Монтичело. След това се съсредоточи върху чувствата си и силуетът й избледня по краищата. Докато мигна, вече беше изчезнала.

Този следобед с внимателните наставления на Ем направих и малко по-дълги пътувания назад до времето за закуска. През следващите няколко дни увеличавах разстоянието. Връщането с помощта на три предмета беше значително по-лесно от връщането към настоящето, което изискваше огромна концентрация, както и способност да предскажа кога и къде искам да пристигна. Накрая настана мигът да опитам да пренеса и Матю.

Сара настояваше да ограничим параметрите, за да не се претоваря.

— Започни с мястото, на което искаш да попаднеш — посъветва ме тя. — После ще трябва да се съсредоточиш само върху времето. А мястото само ще се погрижи за себе си.

Заведох го в спалнята по здрач, без да му казвам какво предстои. Статуетката на Диана и златната обеца от куклата на Бриджит Бишъп бяха на скрина пред снимката на родителите ми.