Аз, вещицата

Софи прехапа устни и се взря критично в творението си.

— Не съм много сигурна, че очите са добре.

Засмях се.

— Поне има очи. Понякога, когато на Сара не й се занимава, прави само три дупки с отвертка и приключва.

— Денят на Вси светии е натоварен за вещиците. Невинаги имаме време да изпипваме детайлите — вметна рязко Сара, докато излизаше от работната си стая, за да види какви ги е свършила Софи. Кимна одобрително. — Но тази година целият квартал ще ни завижда.

Демонката се усмихна свенливо и придърпа друга тиква съм себе си.

— Тази няма да е толкова страшна. Нали не искаме да разплакваме децата?

До деня на Вси светии оставаше по-малко от седмица и Сара и Ем сновяха непрекъснато, за да се подготвят за годишното събиране на вещерското сестринство в Мадисън. Щеше да има храна, пиене на корем (включително и прочутия пунш на Ем, който бе отговорен за поне едно раждане през юли) и достатъчно забавления за натъпканите със сладки деца, които да ги държат далеч от огньовете. А ловенето на ябълки със зъби от кофа с вода беше много по-голямо предизвикателство, когато плодовете бяха омагьосани.

Лелите ми намекнаха, че биха могли да отложат плановете си, но Матю само поклати глава.

— Всички в града ще се чудят защо ви няма. Нека е просто един обикновен празник на Вси светии.

Предната вечер Матю бе планирал заминаването на всички в къщата, като се започнеше със Софи и Натаниъл и се свършеше с Маркъс и Мириам. Смяташе, че така нашето изчезване ще бие по-малко на очи, и не позволяваше никой да го разубеди.

Маркъс и Натаниъл се спогледаха, когато Матю приключи с речта си. Демонът поклати глава и стисна устни, по-младият вампир се взря в масата, а едно мускулче на челюстта му започна да се свива и разпуска.

— Но кой ще раздава лакомствата? — попита Ем.

Матю се замисли.

— Ние с Даяна ще го направим.

Двамата млади мъже изскочиха от стаята и смотолевиха някакви извинения, че отиват за мляко. След това се качиха на колата на Маркъс и полетяха по алеята.

— Трябва да престанеш да им нареждаш какво да правят — скарах се на Матю, който дойде с мен до предната врата, за да ги види как отпрашват. — И двамата са големи мъже. Натаниъл има съпруга, а скоро ще има и дете.

— Ако ги оставя да постъпват както сметнат за добре, до утре на прага ни ще има армия от вампири.

— Следващата седмица няма да си тук, за да ги командваш — припомних му, загледана в задните светлини на колата, която зави към града. — Тогава синът ти ще е начело.

— Точно от това се притеснявам.

Истинският проблем бе, че се намирахме в епицентъра на мощен взрив от тестостерон. Натаниъл и Матю не можеха да стоят в една стая, без да прехвърчат искри, а във все по-претъпканата къща им беше трудно да се избягват.

Следващият им спор избухна същия следобед, когато пристигна доставка. Беше кутия с голям червен надпис „ОПАСНО“.

— Какво, по дяволите, е това? — попита Маркъс, докато внасяше безгрижно пакета във всекидневната. Натаниъл вдигна очи от лаптопа си и кафявите му очи се разшириха от тревога.

— За мен е — каза спокойно Матю и взе пакета от сина си.

— Жена ми е бременна! — кресна яростно Натаниъл и тресна капака на лаптопа. — Как можахте да вкарате зараза в къщата?

— Това са ваксини за Даяна. — Матю едвам прикриваше раздразнението си.

Оставих списанието си.

— Какви ваксини?

— Няма да се върнеш в миналото, без да вземем всички възможни защитни мерки срещу болести. Ела в работната стая — повика ме Матю и протегна ръка.

— Първо ми кажи какво има в кутията.

— Допълнителни подсилващи ваксини срещу тетанус, тиф, полиомиелит, дифтерит, както и някои, които може би не са ти слагали, като например срещу бяс, последните грипни ваксини и имунизация против холера. — Млъкна. Ръката му още стоеше протегната. — И ваксина против едра шарка.

— Едра шарка? — Бяха спрели да имунизират срещу тази болест децата няколко години преди да се родя. Което означаваше, че Софи и Натаниъл също не бяха имунизирани.

Матю ме дръпна, за да се изправя на крака.

— Да започваме — каза той решително.

— Днес няма да ме бодеш с игли.

— По-добре игли днес, отколкото едра шарка и тетанус утре — сряза ме той.

— Чакай малко. — Гласът на Натаниъл изплющя като камшик в стаята. — Ваксината срещу едра шарка ще я направи преносител. Ами Софи и бебето?

— Обясни му, Маркъс — нареди Матю и отстъпи, за да ми направи място.

— Не точно преносител на едра шарка — опита се да го успокои Маркъс. — Това е друг щам от болестта. Софи е в безопасност, стига да не докосва Даяна и нищо, което тя е пипала.

Демонката му се усмихна.

— Добре, ще внимавам.

— Винаги ли правиш каквото той ти каже? — подхвърли Натаниъл презрително на Маркъс, докато ставаше от дивана. После се обърна към съпругата си. — Софи, тръгваме си.

— Не откачай, Натаниъл — опита да го успокои тя. — Ще разстроиш къщата, а и бебето, ако започнеш да говориш на тръгване. Никъде няма да ходим.

Натаниъл изгледа злостно Матю и седна.

— Маркъс ме слуша колкото и Софи теб — отбеляза съпругът ми.

В работната стая ме накара да си сваля пуловера, след това намаза лявата ми ръка със спирт. Вратата се открехна.