Аз, вещицата

След това пое дълбоко дъх и започна. Разказа всичко — за ръкописа на Ашмол, Рицарите на Лазар, влизанията с взлом в Оксфорд, Сату и случилото се в Ла Пиер, дори за гнева на Болдуин. Стана въпрос и за кукли, обеци и лица по гърнетата. Хамиш гледаше втренчено Матю, докато той обясняваше за пътуването през времето и трите предмета, които щяха да ми трябват, за да се върна назад в определена епоха и на определено място.

— Матю Клермон — изсъска новодошлият демон и се наведе над масата. — Това ли донесох от Сет-Тур? Даяна знае ли?

— Не — призна Матю. Изглеждаше леко притеснен. — Ще разбере на Вси светии.

— Е, тогава няма как да не разбере, нали? — И Хамиш въздъхна раздразнено.

Размяната на реплики беше разгорещена, но имаше два момента, в които напрежението заплаши да прерасне в гражданска война. И никак не беше чудно, че и в двата бяха замесени Матю и Натаниъл.

Първият възникна, когато Матю обясняваше на Софи за какво е цялото това противостоене — неочакваните атаки, дълго тлеещата неприязън между вампири и вещици, която всеки миг щеше да избухне, жестоките смъртни случаи, които нямаше как да избегнем, ако съществата от различни видове застанат едни срещу други и започнат да използват магии, заклинания, груба сила, бързина и свръхестествените си сетива.

— Войните вече не се водят по този начин. — Дълбокият глас на Натаниъл надвика тихото ни бъбрене.

Матю вдигна вежди и на лицето му се появи нетърпеливо изражение.

— Нима?

— Войните се водят на компютрите. Днес не сме в тринайсети век. Не се изискват ръкопашни битки. — И той посочи лаптопа си. — С компютър можеш да победиш врага си, без да изстреляш нито един патрон и без да пролееш и капка кръв.

— Може и да не сме в тринайсети век, Натаниъл, но някои от участниците в битката са преживели това време и са сантиментално привързани към старомодното убиване. Остави това на мен и Маркъс. — Матю си мислеше, че с това е сложил край на дискусията.

Демонът обаче поклати глава и се взря в масата.

— Имаш ли още нещо да кажеш? — попита Матю и дълбоко в гърлото му започна да се надига зловеща дрезгавина.

— Ти даде ясно да се разбере, че ще постъпиш както сметнеш за добре. — Натаниъл вдигна към него искрените си кафяви очи, след това сви рамене. — Както искаш. Но грешиш, ако си мислиш, че враговете ти няма да използват по-съвременни средства, за да те унищожат. Пък и трябва да мислим за човешките същества. Те ще забележат, ако вампири и вещици започнат да се бият по улиците.

Втората битка между Матю и Натаниъл не беше заради войната, а заради кръв. Започна невинно, когато Матю говореше за връзката на Натаниъл с Агата Уилсън и за предците на Софи, които са вещици.

— Задължително е да се направят ДНК тестове. И на бебето, след като се роди.

Маркъс и Мириам кимнаха, не бяха никак изненадани. Останалите обаче бяхме стреснати.

— Случаят на Натаниъл и Софи може да подложи на съмнение хипотезата ти, че демоните се появяват след непредсказуеми мутации, а не по наследство — вметнах аз.

— Имаме прекалено малко данни. — Матю се взря в Хамиш и Натаниъл безстрастно, като учен, който току-що е забелязал нови обекти за изследване. — Сегашните ни изводи може и да са погрешни.

— Случаят със Софи повдига също и въпросът дали демоните са по-близки до вещиците, отколкото си мислехме. — Мириам насочи черните си очи към корема на демонката. — Никога не съм чувала вещица да роди демон, нито пък демонка да роди вещица.

— Да не мислите, че ще дам кръв от Софи и детето си на банда вампири? — Натаниъл беше пагубно близо до мига, в който щеше да загуби контрол.

— Даяна не е единственото същество в тази стая, което Паството иска да изучи, Натаниъл. — Но думите на Матю не успокоиха демона. — Майка ти е разбрала каква заплаха грози семейството ти, иначе не би те изпратила тук. Може някой ден да откриеш, че жена ти и детето ти са изчезнали. Ако стане така, много малко вероятно е да ги видиш пак.

— Достатъчно — намеси се решително Сара. — Няма нужда да го заплашваш.

— Долу ръцете от семейството ми — извика Натаниъл задъхан.

— Аз не съм опасен за тях — подчерта Матю. — Опасността идва от Паството, от възможността за открита враждебност между трите вида, а най-вече от преструвките, че нищо не се случва.

— Те ще ни търсят, Натаниъл. Видях го. — Гласът на Софи звучеше уверено и по лицето й бе изписана същата твърдост, каквато видях у Агата Уилсън в Оксфорд.

— Защо не ми каза? — ядоса се Натаниъл.

— Опитах се да кажа на Агата, но тя ме спря и ми нареди да млъкна. Толкова е уплашена. След това ми даде името на Даяна и адреса на къщата на семейство Бишъп. — Софи отново придоби обичайния си замаян вид. — Радвам се, че майката на Матю е все още жива. Тя ще хареса гърнетата ми. Ще сложа лицето й на едно от тях. И можеш да вземеш ДНК проба от мен, когато поискаш, Матю. Както и от бебето.

Изказването на Софи сложи край на претенциите на Натаниъл. Когато Матю отговори на всички въпроси, той взе един плик, който до този момент бе стоял незабелязано до лакътя му. Беше запечатан с черен восък.