Читаем Баудолино полностью

Намираше се в затворена стая и умря. Виж в краката му Градала, в който имаше противоотрова. Може би му е станало зле и я е изпил, като си е помислил, че е отровен. От друга страна, огънят е бил запален. Кой може да го е запалил, ако не той сам? Зная хора, които като са почувствали силна болка в гърдите и са се облели в ледена пот, са се опитали да се стоплят, тракайки със зъби, и са издъхнали малко по-късно. Може би димът от камината е влошил състоянието му.

— Какво имаше в Градала? — изревал тогава Зосим, облещил се и тръгнал към раби Соломон.

— Млъкни, разбойнико — викнал му Баудолино. — Ти също видя, че Киот пи от течността.

— Много малко, много малко — повтарял Зосим и разтърсвал Соломон. — Една глътка не стига! Безумци! Да вярвате на един юдей!

— Безумци сме да вярваме на един проклет грък като теб — извикал Поета. Блъснал Зосим и го откъснал от нещастния Соломон, който треперел от уплах.

В това време Киот бил вдигнал Градала и го бил върнал благоговейно в ковчежето му.

— Значи искаш да кажеш — обърнал се Баудолино към Поета, — че не е бил убит, а че е умрял по Божията воля?

— Това е по-близко до мисълта, отколкото да се приеме, че някакво същество, направено от въздух, е минало през вратата, която пазехме така добре.

— Тогава да извикаме сина му и стражите — казал Киот.

— Не — възразил Поета. — Приятели, в момента ние си залагаме главите. Фридрих е мъртъв и ние знаем, че никой не е могъл да влезе в тази затворена стая. Но синът му и другите барони не го знаят. Според тях ще сме го убили ние.

— Каква ужасна мисъл! — възкликнал Баудолино още през сълзи.

Поета казал:

— Баудолино, слушай. Синът му не те обича, не обича всички ни и винаги се е отнасял с подозрение към нас. Ние бяхме пазачите, императорът е мъртъв, значи ние сме виновни. Преди още да сме успели да кажем каквото и да било, той ще ни избеси на някое дърво и ако в тази проклета долина няма дървета, ще ни избеси по стените. Ти го знаеш, Баудолино, синът винаги е подозирал, че тази история с Градала всъщност е заговор, целящ да замъкне баща му там, където никога не е трябвало да отива. Ще ни избие и с един-единствен удар ще се отърве от нас. А васалите му? Слухът, че императорът е убит, ще ги подтикне да се нахвърлят един срещу друг и ще настъпи истинска касапница. А ние ще станем козела, който ще жертват за доброто на всички. Кой ще повярва на един копелдак като теб, извинявай за думата, на един пияница като мен, на един юдей, на един отцепник от правата вяра, на трима скитащи проповедници и на един Бойди, който като александриец би имал сериозни основания да мрази Фридрих? Ние, Баудолино, сме вече мъртви, също като твоя осиновител.

— Тогава?

— Тогава — отвърнал Поета, — единственият изход е да убедим другите, че Фридрих е умрял не тук, а другаде, там, където ние не сме били длъжни да го охраняваме.

— А как?

— Не каза ли той, че иска да отиде на реката? Ще го облечем надве-натри, ще му метнем плаща, слизаме в малкия двор, където няма никой, но от снощи ни чакат конете. Ще го вържем за седлото и отиваме при реката и там водата ще го отвлече. Славна смърт за този император, който, макар и остарял, се изправя срещу природните стихии. Синът ще реши дали да продължи към Йерусалим, или да си се върне у дома. А ние ще кажем, че продължаваме към Индиите, за да изпълним последната воля на Фридрих. Синът, изглежда, не вярва в Градала. Ние ще го вземем и ще осъществим това, което желаеше императорът.

— Но ще трябва да представим една мнима смърт — казал Баудолино с блуждаещ поглед.

— Мъртъв ли е? Мъртъв е. Всички тъжим, но е мъртъв. Мъртъв е, дано Господ го приеме сред своите светци. Просто ще кажем, че е умрял, като се удавил в реката, на открито, а не в тази стая, която ние трябваше да охраняваме. Ще излъжем ли? Само малко. Щом е умрял, какво значение има дали е умрял вътре, или навън? Ние ли сме го убили? Всички знаем, че не сме ние. Ще направим да умре там, където и най-зле настроените срещу нас няма да могат да ни оклеветят. Баудолино, това е единственият изход, няма друг, ако държиш на кожата си и ако искаш да отидеш при отец Йоан и да осъществиш в негово присъствие последната слава на Фридрих.

Поета имал право, макар Баудолино да проклинал хладните му разсъждения, и всички били съгласни с него. Облекли Фридрих, отнесли го в малкия двор, закрепили го върху седлото, като му подпрели гърба, както Поета бил направил един ден с тримата влъхви, така че да седи прав върху коня.

— До реката ще го отведат само Баудолино и Абдул — казал Поета, — защото по-многобройна свита би привлякла вниманието на стражите, които може да решат да се присъединят към групата. Ние ще останем тук, да пазим стаята в случай, че Ардзроуни или друг някой реши да влезе, и ще я приведем в ред. Или не, по-добре аз самият ще се изкача на стената да поприказвам с пазачите, така ще им отвлека вниманието, докато вие двамата излизате.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Чудодей
Чудодей

В романе в хронологической последовательности изложена непростая история жизни, история становления характера и идейно-политического мировоззрения главного героя Станислауса Бюднера, образ которого имеет выразительное автобиографическое звучание.В первом томе, события которого разворачиваются в период с 1909 по 1943 г., автор знакомит читателя с главным героем, сыном безземельного крестьянина Станислаусом Бюднером, которого земляки за его удивительный дар наблюдательности называли чудодеем. Биография Станислауса типична для обычного немца тех лет. В поисках смысла жизни он сменяет много профессий, принимает участие в войне, но социальные и политические лозунги фашистской Германии приводят его к разочарованию в ценностях, которые ему пытается навязать государство. В 1943 г. он дезертирует из фашистской армии и скрывается в одном из греческих монастырей.Во втором томе романа жизни героя прослеживается с 1946 по 1949 г., когда Станислаус старается найти свое место в мире тех социальных, экономических и политических изменений, которые переживала Германия в первые послевоенные годы. Постепенно герой склоняется к ценностям социалистической идеологии, сближается с рабочим классом, параллельно подвергает испытанию свои силы в литературе.В третьем томе, события которого охватывают первую половину 50-х годов, Станислаус обрисован как зрелый писатель, обогащенный непростым опытом жизни и признанный у себя на родине.Приведенный здесь перевод первого тома публиковался по частям в сборниках Е. Вильмонт из серии «Былое и дуры».

Екатерина Николаевна Вильмонт , Эрвин Штриттматтер

Проза / Классическая проза