Баудолино

Тук Баудолино направи пауза. Изглеждаше леко притеснен. Поглади с пръст белега на лицето си и накрая разкри ужасяващата истина. Пристигнал на мястото на бракосъчетанието и открил, че Беатрикс Бургундска била двайсетгодишна девойка с невиждана хубост — или поне така му се сторило, тъй че той, като я видял, не могъл да се помръдне от мястото си и така и останал задълго зяпнал и опулил очи. Била със сияйни като злато коси, прекрасно лице, уста мъничка и червена като узрял плод, белоснежни зъбки, наредени като мъниста, стойка — изправена, поглед — мил, очите й — светлинки. Със своята свенливост, тънка снага и мелодичен говор, тя излъчвала необикновен чар, властващ над всички, които я обкръжавали. Умеела да показва, че е подчинена на съпруга си (върховно достойнство за една бъдеща кралица) и че се бои от него като господар, но била негова господарка, когато изразявала волята си на съпруга по начин тъй мил, че всяка нейна молба била приемана веднага като заповед. И ако било нужно да се добави още нещо в нейна прослава, то трябвало да се каже, че тя била много образована, умеела да съчинява музика, която изпълнявала с чуден глас.

— С една дума — завърши Баудолино, — ангелското име Беатрикс напълно й прилягаше.

Не беше трудно за Никита да се досети, че младото момче се е влюбило в мащехата си, но понеже му е било за пръв път, не е знаело какво му се случва. То за едно селянче, като се влюби за първи път в някоя пъпчива селянка, вече е потресаващо и труднопоносимо, а камо ли да се влюби за пръв път в една двайсетгодишна императрица с кожа, по-бяла от мляко!

Баудолино веднага разбрал, че това, което чувства към мащехата си, е нещо като кражба спрямо баща му, и се опитал да си внуши, че поради младостта й, я възприема като сестра. Но после, макар да не бил учил много морална теология, си дал сметка, че дори като сестра не му е разрешено да обича Беатрикс със страстните тръпки, които изпитвал при вида й.

И затова свел глава с пламнало лице, когато Фридрих й представял своя малък Баудолино (странен и любим палавник от долината на По, както се изразил). А когато тя нежно протегнала ръка и го погалила първо по бузата и после по главата, Баудолино насмалко щял да припадне — усетил, че светлината наоколо угасва и че в ушите му зазвъняват великденски камбани. Свестила го тежката длан на Отон, който го тупал по тила и му съскал през зъби:

— На колене, говедо!

Спомнил си, че стои пред свещената римска императрица и кралица на Италия, прегънал колене, и от този момент започнал да се държи като съвършен царедворец, само дето нощем не успявал да заспи и вместо да ликува поради този път към Дамаск10, плачел от неописуемата сила на новата за него страст.

Никита съзерцаваше своя златогривест събеседник, чудеше се на изящните му изрази, на неговия плавен, едва ли не литературен гръцки, и се питаше какво ли е това създание пред него, което без труд употребява езика на простолюдието, когато говори за селяни, и кралската реч, когато става дума за монарси. Дали изобщо има само една душа — питаше се Никита — това същество, което успява така да променя говора си, че да изразява различни души. И ако има не една, а много души, то с устата на коя от тях щеше да му изрече истината и щеше ли да я изрече?

5. Баудолино дава мъдри съвети на Фридрих

На другата сутрин градът беше още покрит от плътен облак дим. Никита хапна малко плодове, разходи се нервно из стаята и после попита Баудолино дали някой от генуезците може да му доведе един човек на име Аркита, който да му почистел лицето.

„Брей — чудеше се Баудолино, — целият град е отишъл по дяволите, улиците са пълни с посечени хора, този тук само преди два дни щеше да си изгуби цялото семейство, а сега иска да му почистят лицето. Вижда се, че хората от двора в този развратен град са свикнали да живеят така. Ако някой такъв му се явеше на Фридрих, бързо щеше да изхвърчи през прозореца.“