Читаем Баудолино полностью

Тук Баудолино направи пауза. Изглеждаше леко притеснен. Поглади с пръст белега на лицето си и накрая разкри ужасяващата истина. Пристигнал на мястото на бракосъчетанието и открил, че Беатрикс Бургундска била двайсетгодишна девойка с невиждана хубост — или поне така му се сторило, тъй че той, като я видял, не могъл да се помръдне от мястото си и така и останал задълго зяпнал и опулил очи. Била със сияйни като злато коси, прекрасно лице, уста мъничка и червена като узрял плод, белоснежни зъбки, наредени като мъниста, стойка — изправена, поглед — мил, очите й — светлинки. Със своята свенливост, тънка снага и мелодичен говор, тя излъчвала необикновен чар, властващ над всички, които я обкръжавали. Умеела да показва, че е подчинена на съпруга си (върховно достойнство за една бъдеща кралица) и че се бои от него като господар, но била негова господарка, когато изразявала волята си на съпруга по начин тъй мил, че всяка нейна молба била приемана веднага като заповед. И ако било нужно да се добави още нещо в нейна прослава, то трябвало да се каже, че тя била много образована, умеела да съчинява музика, която изпълнявала с чуден глас.

— С една дума — завърши Баудолино, — ангелското име Беатрикс напълно й прилягаше.

Не беше трудно за Никита да се досети, че младото момче се е влюбило в мащехата си, но понеже му е било за пръв път, не е знаело какво му се случва. То за едно селянче, като се влюби за първи път в някоя пъпчива селянка, вече е потресаващо и труднопоносимо, а камо ли да се влюби за пръв път в една двайсетгодишна императрица с кожа, по-бяла от мляко!


Баудолино веднага разбрал, че това, което чувства към мащехата си, е нещо като кражба спрямо баща му, и се опитал да си внуши, че поради младостта й, я възприема като сестра. Но после, макар да не бил учил много морална теология, си дал сметка, че дори като сестра не му е разрешено да обича Беатрикс със страстните тръпки, които изпитвал при вида й.

И затова свел глава с пламнало лице, когато Фридрих й представял своя малък Баудолино (странен и любим палавник от долината на По, както се изразил). А когато тя нежно протегнала ръка и го погалила първо по бузата и после по главата, Баудолино насмалко щял да припадне — усетил, че светлината наоколо угасва и че в ушите му зазвъняват великденски камбани. Свестила го тежката длан на Отон, който го тупал по тила и му съскал през зъби:

— На колене, говедо!

Спомнил си, че стои пред свещената римска императрица и кралица на Италия, прегънал колене, и от този момент започнал да се държи като съвършен царедворец, само дето нощем не успявал да заспи и вместо да ликува поради този път към Дамаск10, плачел от неописуемата сила на новата за него страст.

Никита съзерцаваше своя златогривест събеседник, чудеше се на изящните му изрази, на неговия плавен, едва ли не литературен гръцки, и се питаше какво ли е това създание пред него, което без труд употребява езика на простолюдието, когато говори за селяни, и кралската реч, когато става дума за монарси. Дали изобщо има само една душа — питаше се Никита — това същество, което успява така да променя говора си, че да изразява различни души. И ако има не една, а много души, то с устата на коя от тях щеше да му изрече истината и щеше ли да я изрече?

5. Баудолино дава мъдри съвети на Фридрих

На другата сутрин градът беше още покрит от плътен облак дим. Никита хапна малко плодове, разходи се нервно из стаята и после попита Баудолино дали някой от генуезците може да му доведе един човек на име Аркита, който да му почистел лицето.

„Брей — чудеше се Баудолино, — целият град е отишъл по дяволите, улиците са пълни с посечени хора, този тук само преди два дни щеше да си изгуби цялото семейство, а сега иска да му почистят лицето. Вижда се, че хората от двора в този развратен град са свикнали да живеят така. Ако някой такъв му се явеше на Фридрих, бързо щеше да изхвърчи през прозореца.“

Перейти на страницу:

Похожие книги

Чудодей
Чудодей

В романе в хронологической последовательности изложена непростая история жизни, история становления характера и идейно-политического мировоззрения главного героя Станислауса Бюднера, образ которого имеет выразительное автобиографическое звучание.В первом томе, события которого разворачиваются в период с 1909 по 1943 г., автор знакомит читателя с главным героем, сыном безземельного крестьянина Станислаусом Бюднером, которого земляки за его удивительный дар наблюдательности называли чудодеем. Биография Станислауса типична для обычного немца тех лет. В поисках смысла жизни он сменяет много профессий, принимает участие в войне, но социальные и политические лозунги фашистской Германии приводят его к разочарованию в ценностях, которые ему пытается навязать государство. В 1943 г. он дезертирует из фашистской армии и скрывается в одном из греческих монастырей.Во втором томе романа жизни героя прослеживается с 1946 по 1949 г., когда Станислаус старается найти свое место в мире тех социальных, экономических и политических изменений, которые переживала Германия в первые послевоенные годы. Постепенно герой склоняется к ценностям социалистической идеологии, сближается с рабочим классом, параллельно подвергает испытанию свои силы в литературе.В третьем томе, события которого охватывают первую половину 50-х годов, Станислаус обрисован как зрелый писатель, обогащенный непростым опытом жизни и признанный у себя на родине.Приведенный здесь перевод первого тома публиковался по частям в сборниках Е. Вильмонт из серии «Былое и дуры».

Екатерина Николаевна Вильмонт , Эрвин Штриттматтер

Проза / Классическая проза