Без дом

За да получа това писмо, което щеше да ми бъде изпратено „до поискване“, трябваше да изменим: всекидневния си път и вместо да отидем до „Холборн“ през „Уест Смит Филд“, слизахме до пощата. Доста време бихме напразно тоя път. Но в края на краищата очакваното с такова нетърпение писмо ни бе връчено. Главната поща не беше никак удобно място за четене. Тръгнахме по алеята в една съседна уличка — това ми даде възможност да се поуспокоя — и там най-после можах да отворя писмото на мама Барберен. С други думи, писмото, което тя бе накарала да й напише Шаваноненият свещеник.