Без дом

„Драги Реми,

Много съм изненадана и ми е много неприятно тава, което научих от писмото ти, тъй като според думите на моя беден Бариерен, които той ми повтаряше непрестанно както след като те намери на «Авеню дьо Бретьой», тъй и след като разговаря с лицето, което те търсеше, мислех, че родителите ти са богати и дори много заможни хора.

Тая мисъл се потвърждаваше и от начина, по който беше облечен, когато Барберен те донесе в Шаванон — той показваше много ясно, че дрешките, които носеше, бяха дрешки на богато дете. Искаш да ти опиша какви са пелените, в които си бил повит. Мога да направя това много лесно, тъй като съм запазила всичките ти вещи, за да те познаят един ден, когато те потърсят, а тава според мен трябваше да стане непременно.

На най-напред трябва да ти кажа, че ти нямаше пеленки. Ако съм ти говорила някога за пеленки, то е било по навик, тъй като децата в нашия край ги повиват. А ти не беше повит. Напротив, беше облечен. Ето какви дрешки имаше на тебе: една дантелена шапчица, която се отличава само с това, че е много хубава и скъпа; елече от тънък плат с дантелка на яката и ръкавите; фанелено одеялце; бели вълнени чорапки, бели плетени терлички с копринени пискюли; дълга рокличка, също от бяла фанела, и най-сетне дълго палтенце с капюшон от бял кашмир е копринена подплата, украсено отвън с хубава везба.

Ти нямаше пеленка, защото я сменили при полицейския пристав с обикновена кърпа.

И накрая трябва да добавя, че на нито една от дрешките ти нямата знак. Но фанеленото одеялце и елечето навярно са имали, в като ъгълчетата, където стои обикновено знакът, бяха изрязани, а това показваше, че са били взети всички мерки, за да се скрият следите ти. Това е, драги ми Реми, всичко, което мога да тя кажа. Ако мислиш, че имаш нужда от тия дрешки, само ми пиши, ще ти ги пратя.

Не тъжи, мое мило дете, че не можеш да ми подариш всички хубави неща, които ми беше обещал. Кравата, която купи с пари, спестени от залъка ти, ми е по-скъпа и от най-скъпите подаръци. С удоволствие ти съобщавам, че тя продължава да бъде здрава. Пак дава много мляко и благодарение на нея сега съм добре. Като я видя, веднага си спомням за тебе и за твоя добър малък приятел Матиа.

Ще се радвам много, когато получа известия от тебе, и се надявам, че те ще бъдат винаги добри. Ти, толкова мил и нежен, не можеш да не бъдеш щастлив в своето семейство, сред баща, майка, братя и сестри, които ще те обичат, както заслужаваш да бъдеш обичаи.

Сбогом, мое мило дете, целувам те нежно.

Майката, която те отгледа

вдовицата Барберен“