Беззвездната корона

Явно смяташе да включи колкото се може повече участници, за да е сигурен, че никой няма да проговори. След това лесно можеха да хвърлят вината за обезчестяването ѝ на някой похотливец в селото.

Никс отстъпи и петите ѝ се удариха в първото стъпало зад нея. При допира до него гневът ѝ избухна, изтласквайки ужаса. Студ прогони топлината от тялото ѝ.

„Ако ще ме изхвърлят, нека да е поне заради собствените ми действия.“

Вдигна крак и стъпи на първото стъпало. Което предизвика смаяни ахкания. Тя ги пренебрегна и се качи на следващото, и на по-следващото. Нямаше да достави на Бърд и Кинджал удоволствието да я обезчестят и така да я съсипят.

Бърд сигурно го разбра и изръмжа яростно.

Тя не побягна от гнева му. Вместо това го използва като вятър, който да издуе платната ѝ и да я понесе нагоре. Зад гърба ѝ топлината на двете клади се усилваше с всяка крачка. Димящият тамян прогонваше смрадта от заплахата долу.

Бърд изруга и викна:

— Не си мисли, че можеш да избягаш толкова лесно.

Макар че не можеше да го види, тя го чу как се втурна по стълбите. Стресната от дързостта му, замръзна.

Кинджал извика на брат си и в гласа ѝ имаше паника — може би едва сега осъзнаваше, че го е тласнала прекалено далеч.

— Бърд, не! Недей!

Той спря само колкото да изръмжи през рамо на близначката си:

— Не се тревожи. Татко ще покрие дълга ми, ако се стигне дотам.

Тези думи разкъсаха парализата на Никс. Тя се обърна и хукна нагоре по стълбите към гибелта си.

Замаяна, Никс се мъчеше да се задържи на крака. Беше стигнала до върха на училището. Разполагаше само със слухове и приказки, които да я водят, и се чувстваше изгубена.

Според Джейс деветото ниво изобщо не приличало на останалите. На него имало кръг от кули, всяка посветена на различни области на знанието. В западната половина — с кули от черен вулканичен камък, добит от недрата на училището — се провеждали занятията по алхимия. От другата страна се простирала дъга ослепително бели кули от варовик, докаран от скалите на Земелом на изток. В тези бели кули на деветокласниците се разкривали тайните на божиите ордени и древната история.

Наясно, че подобно знание ще ѝ бъде навеки забранено, Никс пренебрегна и двете страни и се втурна към двете ярки сияния в центъра на нивото. Кладите пламтяха като очите на самия Небесен отец. От векове те се бяха взирали към учениците долу, предизвиквайки ги да се приближат, да надникнат по-дълбоко в чудесата и ужасите там.

Над кладите по-тъмни сенки се кълбяха в небето, изпълнени с горчиви алхимии и свещени благовония. Когато Никс се приближи, миризмите я обгърнаха и заличиха всичко наоколо. Ревът на огньовете я оглуши. Пламъците дори прогонваха всякакви различими сенки превръщаха всичко в едно голямо сияние.

Сякаш светът бе изчезнал и я бе оставил да се рее в яркия простор от лютив дим и бучащи пламъци. „Като ще е — да е.“ Знаеше, че не може да продължи нататък, така че спря между кладите, за да сложи край на лудото си бягство.

Обърна гръб на огньовете. Отказа да се свива уплашено.

На няколко крачки от нея през рева на пламъците се разнесе силно пъхтене.

„Бърд.“

— Ще те завлека обратно за косата, ако трябва — заплаши я той.

Наблегна на заплахата си със силен удар с бастуна ѝ по камъните. Тя чу как дървото изпращя и това ѝ прозвуча като чупене на кост. Сякаш бе строшил неин стар приятел.

Едновременно отчаяна и разгневена, Никс се замисли дали да не се хвърли в пламъците, за да осуети намеренията му дори сега. Но бе отгледана от баща, който отглеждаше биволи, и братя, които никога не се предаваха. Вдигна ръце и се приготви да нанесе колкото може повече поражения, преди всичко да свърши.

Спомни си последните думи на баща си: „Помни, че Майката винаги бди над теб“. Искаше ѝ се да е вярно, особено сега. Но не таеше големи надежди. Въпреки това се помоли с цялото си сърце.

И отговорът дойде.

Само че не от Земната майка.

Бърд се втурна към нея и тя цялата настръхна. А после го чу. Крясъка. Разцепи небето. Заля я, премина през нея, разтърси костите и зъбите ѝ. Тялото ѝ пламна като факла. Тя усети как кожата ѝ се издува на мехури, очите ѝ възвират. Представи си как огънят на кладите я е обгърнал, запратен към нея от повея на огромните криле в небето.

Въпреки болката се приведе ниско.

Някъде отпред долетя писък — не на звяр, а на момче.

И секна.

След миг някакво тяло се блъсна в нея и я събори по гръб между двете клади. Огънят в нея моментално угасна, сякаш потушен от тялото отгоре ѝ. Знаеше, че това е Бърд, и се помъчи да го избута.

Поток топла кръв заля шията и гърдите ѝ. Пръстите ѝ се опитаха да го спрат — и напипаха разкъсана плът, останки от врат. Тя ахна и се замята ужасено. Главата на Бърд я нямаше, бе откъсната от тялото му.

Сълзите ѝ рукнаха и тя изхлипа.

„Не…“

Мъчеше се да избута тялото му — а после нещо изведнъж го дръпна от нея и го захвърли в алхимичната клада. Както си беше по гръб, тя издрапа между кладите. Плът и кръв цвърчаха и димяха от лявата ѝ страна.

„Не…“