Беззвездната корона

Пред очите му една от топките отскочи от стената към тях. Разгъна бронираните си сегменти, черни шипове настръхнаха по гърба ѝ и се разпериха трепкащи прозирни криле. Тя се понесе във въздуха със застрашително жужене.

„Какво е това, в името на пламтящия пишок на Хадис?“

На безмълвния му въпрос отговори Фрел.

Думата звучеше като проклятие.

— Скрийчове…

Никс оглеждаше с ужас мъгливата гора. Тракането на сухи кости около тях се превърна в усилващо се жужене на криле. Звукът се разпространяваше като горски пожар по изсъхнали трънаци. С блъскащо сърце, тя се приготви да побегне, но Фрел улови погледа ѝ и поклати глава.

Алхимикът хвана Канти и го дръпна по-ниско.

— Никой да не мърда — каза тихо.

Джейс сграбчи Никс и я смъкна долу. Понижи гласа си до шепот, насочен към Фрел.

— Скрийчове. Мислех, че са измрели преди векове.

— Написаното с мастило често се крепи повече на надежда, отколкото на сигурност. — Фрел се обърна към тях и заговори бързо, за да сподели каквото знае — знание, което им бе нужно, за да оцелеят. — Скрийчовете са древна напаст. Жилата им парализират, те са месоядни и гнездят в живи твари, за да изхранят малките си. Ловуват на сляпо, привлечени от силните звуци и мириса на дъха на плячката.

Никс се взря към останките на малката сърна. Смъртта милостиво я бе застигнала и тя лежеше изкормена и обезкървена от ордата лакоми червеи. Повечето от тях бяха изпълзели в сенките, но някои все още гризяха зейналата кухина или се въргаляха в кръвта. Вонята на площадката не бе чистата миризма на току-що убито животно, а отвратителната смрад на развала и гнилоч.

Фрел посочи покрай трупа.

— Нагоре. Това все още е единствената ни надежда. Но трябва да внимаваме. Затуляйте дъха си. — Показа как, като покри устата и носа си с широкия маншет на ръкава си. Гласът му стана приглушен. — И се молете царицата им да продължава да спи.

И след тези загадъчни думи ги поведе.

Джейс ги спря край останките на сърната.

— Чакайте — прошепна през края на наметалото си. — Веднъж преписвах едно мухлясало издание на „Праисторическа биология“ на Хаасин. Отпреди четири века. Там се говореше за скрийчовете. И бе посочен възможен начин за предпазване. Според Хаасин червеите насищат жертвите си с някаква миризма, за да отбележат гнездата си. Може би за да попречат на други скрийчове да снесат още яйца във вече заето тяло.

Фрел изгледа по-внимателно Джейс, явно виждаше приятеля ѝ в нова светлина. Никс си спомни за своя разговор с калфата, когато мереше робата си за Възхождането — сега това ѝ се струваше преди цяла вечност. Беше му казала, че обучението му в скрипториума е незаменимо и важно само по себе си.

— Как ще ни помогне това знание? — попита Канти, като се оглеждаше.

Джейс клекна и прокара наметалото си през локвата кръв и жлъчка.

— Ако напоим телата си с такава сигнална миризма, това може да отклони вниманието им, като ги накара да мислят, че вече сме заразени.

Канти кимна.

— Защо не? Определено съм смърдял и по-зле.

Всички бързо напоиха наметалата, робите и панталоните си с кръв и я размазаха по лицата си. Вонята бе толкова гадна, че Никс трябваше да положи усилия да не повърне. Канти посегна към нея с оцапана ръка. Тя трепна и се дръпна, но той само свали от рамото ѝ един тлъст червей, който се канеше да пропълзи в косата ѝ. Никс трескаво огледа тялото си за други, но не видя.

След като свършиха, Фрел се озърна към ордата, бръмчаща из гората.

— Мисля, че единствената причина да не са ни нападнали досега е миризмата на този труп. Нека се молим гнусната му воня да се задържи с нас достатъчно дълго, за да излезем от тяхната територия. Да вървим.

Тръгнаха отново през гората. Мъглата се сгъсти. Покривът от клони над тях се изгуби от поглед. Жуженето на скрийчовете ги следваше по целия път. Крилете им раздвижваха листата при прелитането им. Мъглата трепереше. Катереха се с мъка нагоре, крачка по крачка.

Скрийчовете продължаваха да не им обръщат внимание. След известно време, закрила с ръка носа и устата си, Никс видя няколко накацали в храстите — тънките клонки се поклащаха под тежестта им. Други се бяха вкопчили в чворести дънери, почти сливайки се с кората. Изглежда, ордата се изморяваше.

А после нещо се удари в ръката ѝ току под рамото.

Тя трепна и погледна. На ръката ѝ беше кацнал скрийч. Никс замръзна и го зяпна. Осем чифта членести крака се бяха вкопчили в ръкава ѝ. Тялото му бе разделено на същия брой бронирани сегменти, а двата по средата бяха отворени и от тях излизаха по две крила от всяка страна — горно и долно крило — нашарени с малки венички. Предните сегменти се надигнаха от ръкава ѝ, размахвайки космати антенки, сякаш опитваха въздуха. Виждаха се също и четири зъбати мандибули. Кацналото на ръката ѝ същество дишаше тежко, сегментите му се разширяваха и свиваха. При всяко вдишване редица черни шипове се повдигаха и отпускаха.

Тя си спомни същите тези шипове, забити в гърлото на сърната.

Скрийчът запълзя нагоре по ръката ѝ. Мина по кръвта, оцапала рамото ѝ. Позабави се там и тя затаи дъх — а после най-накрая скочи и отлетя.