Беззвездната корона

Тя потрепери, както от ужас, така и от облекчение. Видя, че другите я гледат, и им махна да продължават.

Скоро пот покри лицата на всички, заплашвайки да отмие петната от бузите им. Вървяха мълчаливо, като се стараеха да избягват жужащата орда, която продължаваше да каца из цялата гора. Но се появяваха нови и нови твари, жужаха и обикаляха сред мъглата и листака.

Зазяпан нагоре, Джейс настъпи с ботуша си някаква суха пръчка и тя изпращя. Той се приведе, когато два скрийча моментално се стрелнаха към него от висините. Минаха над темето му, а после извиха слепешком назад, явно търсейки източника на звука. Той притисна по-силно наметалото към устата си. Гадинките направиха още два кръга и накрая отлетяха с бръмчене.

Фрел повдигна вежди срещу Джейс, предупреждавайки го мълчаливо да внимава.

Продължиха нагоре.

Никой не знаеше докъде се простира територията на скрийчовете, но Никс предполагаше, че все трябва да има някакви граници. Ордата не бе плъзнала, за да зарази долния край на ждрелото през вековете. Сякаш нещо ги държеше тук. Може би беше по-гъстата мъгла; може би някаква миризма във въздуха като тази, която лъхаше от оцапаните им дрехи.

Отпред Фрел спря и раменете му увиснаха.

Другите стигнаха до него и видяха защо е спрял. Реката пресичаше пътя им. Стъпалата продължаваха нагоре от другата ѝ страна.

— Ще трябва да я преплуваме — прошепна Фрел.

Всички знаеха, че опасността не се крие в течението. Тази част от ждрелото бе сравнително равна, така че реката течеше мудно и бе лесна за преодоляване. Но гората от другата ѝ страна гъмжеше от още скрийчове. Скалите отпред бяха надупчени от стотици техни гнезда, както и от по-големи пещери. Ако преплуваха, кръвта щеше да бъде отмита от дрехите и телата им и да ги остави оголени и беззащитни.

— Ще трябва да рискуваме — каза Фрел.

Никой не възрази.

Един след друг влязоха в студената вода. Опитаха се да не пляскат и да не привличат внимание. Никс се държеше до Джейс. Канти беше най-отзад, хванал в една ръка лъка си. Очите им оставаха вперени в небето, във въздуха над тях. Скрийчове жужаха над главите им. Няколко дори цопнаха във водата и запърхаха, само за да бъдат отнесени покрай тях.

Най-после стигнаха до отсрещния бряг. Фрел откри под водата стъпала, които извеждаха от реката, и приклекна там.

— Трябва да вървим бързо. Молете се да сме близо до края на тяхното царство. Ако ви ужилят, бягайте, докато можете. И си помагайте, ако някой падне.

Никс преглътна и кимна.

Фрел се обърна пак към стълбите — но Канти го сграбчи за ръката.

— Стой — каза предупредително принцът.

Фрел се намръщи.

— Знам, че е опасно…

— Не. — Канти се обърна към другия бряг на реката. — Слушай.

Сред туптенето на сърцето си и ужаса във въздуха Никс бе престанала да чува ехтящия вой на следващите ги тилазаври. Глутницата виеше и лаеше, явно надушила колко е близо плячката им.

Канти се обърна към тях и каза само:

— Чакайте.

Победоносният лай на преследвачите се усили, стана по-оживен, заехтя навсякъде. Но Никс и спътниците ѝ не бяха единствените, които ги чуваха. Скрийчовете полетяха над главите им, всички устремени към виещата глутница, готови да парализират нарушителите, като всеки жадуваше да е първият, снесъл яйцата си в тези топли нови гнезда. Небето над реката почерня от телата им, докато ятото се носеше надолу по ждрелото.

Никс приклекна предпазливо във водата, гледаше ги как прелитат. Накрая реката се изчисти от жужащите им криле и само няколко по-тромави скрийча браздяха мъглите.

— Хайде — каза Канти.

Излязоха от реката с прогизнали и натежали дрехи, от които на всяка крачка капеше вода.

Канти погледна към другия бряг и каза:

— Никога не съм бил по-доволен да ме преследват.

— И все пак трябва да бързаме — предупреди ги Фрел. — И помнете какво ви казах преди малко.

Забързаха, вече без да си правят труда да пазят тишина. Лаят на тилазаврите заглушаваше редките звуци на скършени клонки или търкулването на някой камък. Докато тичаха нагоре, победоносният вой се превърна в ужасено болезнено квичене. Никс си представи зверовете, покрити с вкопчени в тях скрийчове, жилени и хапани, мушкани с шипове и заразявани. В нея трепна жалост, особено след като си спомни умиращата сърна.

„Никое същество не заслужава толкова жесток край.“

Полусъсредоточена върху ставащото отзад, налетя право върху Фрел, който се бе заковал на място пред нея. Отскочи от него, само за да бъде изблъскана още по-назад.

После видя причината за внезапното му спиране.

Отпред дърветата се разделяха, за да оголят част от стената на ждрелото и входа на голяма пещера. Гората изглеждаше, сякаш през нея е прокаран тунел до това място, клоните бяха покрити със слоеве сребриста паяжина.

Създателят на тази паяжина излезе от пещерата на дълги членести крака. Беше с размерите на бивол, само че с бронирани плочи на гърба. Влачеше зад себе си дълъг издут търбух. Сегментирани антени се завъртяха във въздуха към тях. Всяка завършваше с очи, които приличаха на черни диаманти с множество фасетки.