Беззвездната корона

Но Джейс я окуражи.

Помагаше ѝ и това, че зрението ѝ бавно се връщаше. Отначало се появи дълбината на зелена гора, после детайли от листата и клоните. Възвръщането на силите ѝ отне по-дълго. Главата ѝ се люшкаше между двамата младежи.

Накрая Фрел ги спря.

— Мисля, че успяхме. Би трябвало да можем да починем малко.

Джейс ѝ помогна да се добере до един паднал дънер. Беше ѝ трудно да движи краката си, но успя да измине последните няколко стъпки сама. После благодарно се тръшна на дънера. Огледа се вяло към гигантските дървета, които чезнеха в ниските облаци. Не видя и следа от скали или каменни стени. Осъзна, че Фрел трябва да ги е отвел дълбоко в гората оттатък ждрелото, преди да рискува да спре.

„Слава на Майката…“

Канти също се огледа.

— Стигнахме до Облачен предел. Цял живот съм искал да си домъкна задника тук. — Сви рамене. — Но разбира се, не по този начин.

— Не можем да почиваме дълго — предупреди ги Фрел. — Предстои ни да вървим още два-три дни, за да стигнем до Спокоен кът. А тези гори може да са не по-малко опасни.

Джейс се взря назад по пътя, откъдето бяха дошли.

— Ами другите? Със сигурност кралският легион няма да може да преодолее това ждрело. — Хвърли поглед към Никс, блед и неспокоен. — Или поне не като нас.

Отговори му Канти:

— Може и така да е. Но аз познавам началника на Вирлианската гвардия. Анскар със сигурност е пратил вестоврана до Върховръх. Щом знае по кой път сме поели, значи знае и накъде отиваме и няма да му е трудно да се досети, че може да се насочим към Спокоен кът.

Последва навъсена тишина.

Никс усети, че другите я гледат.

Фрел понечи да я попита нещо, дори пристъпи напред, но Канти го спря със суров поглед.

— По-късно — отсече принцът.

Фрел кимна.

Тя знаеше, че всички искат да я питат за станалото там отзад, но също така виждаха, че е изтощена. „Не че чакането ще промени нещо.“ Не бе сигурна, че може да им даде някакви отговори.

Вдигна глава да огледа забулените в облаци върхове на дърветата.

Джейс забеляза интереса ѝ.

— Не сме видели никаква следа от брат ти. Не и откакто… — Гласът му заглъхна.

— Башалия — прошепна тя.

Сякаш призована от името, една крилата сянка се спусна кръжейки от мъглите горе. Летеше към нея мълчаливо, без писукане или врещене.

„Сигурно и той е изтощен като мен.“

А после брат ѝ се килна настрани, запърха вяло и полетя към земята като камък.

Никс скочи на крака и тръгна със залитане напред. Канти се приближи от другата посока. Двамата заедно уловиха Башалия, като внимаваха за крилете му, и го отпуснаха на земята.

Тя коленичи със свито сърце. Башалия лежеше по гръб и гърдите му едва помръдваха, шията му бе изпъната и извита настрани.

Фрел и Джейс се приближиха забързано.

— Какво му е? — попита Джейс.

Канти обърна главата на Башалия.

— Бедното копеле не разполагаше със защитата на онази зловонна жлъчка. Но въпреки това остана с нас. И си плати за това.

Принцът оголи редицата черни шипове, забити във врата на брат ѝ. Фрел опипа едно кърваво петно на козината и откри назъбено жило.

Канти вдигна очи към Никс.

— Съжалявам.

X. Лавиране срещу вятъра

Не се страхувай от грешките. Но се страхувай от праведността.

Съвет от „Книга с мъдрости за благородни момчета“

32.

Облечен отново в клашианска бьор-га, за да скрие лицето и фигурата си, Райф крачеше по централния коридор на ветрокораба. Носеше празна плетена кошница и се бе запътил към студената кухня, за да вземе обяда за тяхната каюта. Като всичките им яденета, той обикновено се състоеше от твърдо сирене, още по-твърд хляб и малка бутилка вино за преглъщане на всичко това.

Но сегашното отиване на Райф до кухнята бе не толкова с цел напълване на стомасите им, колкото с цел събиране на информация.

Той и двамата му спътници — Окованият Пратик и бронзовата жена Шая — бяха на борда на ветрокораба „Летящото пони“ от два дни. Но тази сутрин на вратата им бе забодено с кабарчета съобщение, че корабът променя курса си. Според първоначалното разписание „Понито“ трябваше да пътува директно за Търговски брод, голям град, проснал се насред просторните тревисти равнини на Аглероларпок. Това бе диво място без закони и даваше на Райф предостатъчно посоки и начини да изчезне и може би дори да започне нов живот.

Само че сега корабът щеше да спре в Азантия след още две камбани.

„Защо?“

Тъкмо този въпрос го бе накарал да излезе от каютата, оставяйки Пратик с Шая. Промяната го тревожеше, най-вече защото в краткото съобщение не се казваше колко дълго ще се бавят в Азантия. Целият му гамбит за измъкване от Наковалнята разчиташе на това да няма забавяния.

Представи си как Изповедник Рит тършува из пепелта на сваления клашиански кораб и яростта му, когато откриеше, че сред останките няма бронзова статуя. Рит със сигурност щеше да прати ято вестоврани във всички посоки, като обърне особено внимание на двата кораба, заминали същата вечер от Наковалнята.