Беззвездната корона

Райф не можеше да рискува някоя от тези вестоврани да изпревари „Понито“ и да разпространи вестта за възможното присъствие на един крадец на борда, заедно с уникално бронзово съкровище. Тревожеше се също, че промяната бе направена точно сега. Дали бе просто лош късмет — развитие, с което бе добре запознат — или нещо по-зловещо?

Вървеше забързано по коридора, минаващ по цялата дължина на кораба, към кърмата. Нямаше да стигне чак дотам. Общата зала, която включваше студен бюфет и кухня, се намираше по средата и представляваше общо взето разширение на същия този коридор. Той стигна до люлеещата се врата и я бутна, за да влезе в по-голямото помещение. Носът му веднага бе връхлетян от миризмите на потни тела и сирена — макар че не беше съвсем ясно коя от какво е.

Пред него общата зала бе разделена на две половини. Вдясно бяха полиците и шкафовете на корабния бюфет, с дълъг тезгях отпред, където стояха прислужник в небесносиня униформа и навъсен писар, който водеше сметка за дажбите на всеки пътник. Разбира се, за някой и друг сребърен орел отгоре можеха да се купят някои глезотии: сушени плодове, сладки кремове, осолени меса. Имаше даже малка желязна печка на въглища за затопляне на хляб и сирене, но това струваше още половин орел. Райф, чиято кесия бе почти празна след наемането на каюта, подходяща за имрийски търговец, не можеше да прахосва последните си монети за подобни жалки удоволствия.

Макар че главата му бе покрита с кожения шлем и копринения воал на неговата бьор-га, той я държеше наведена при влизането. Докато вървеше към бюфета, крадешком огледа стаята.

От лявата му страна другата половина на общата зала бе огледало на първата. Само че тезгяхът от онази страна ограждаше рафтове с привързани по местата им прашни бутилки, както и редици бурета и бъчвички по пода. Зад него стоеше една дърта кръчмарка и раздаваше малки чашки алкохол с подправки, по-щедри халби бира и гарафи с плодови вина. Предлагаше даже асортимент от тютюневи листа, които можеха да се пушат само тук в общата зала, където един зорък пазач бдеше за всяко пламъче. Никой не възразяваше срещу такова внимание. Всички знаеха за опасността, плуваща над главите им.

Докато пресичаше стаята, Райф оглеждаше внимателно другите пътници — десетина души, предимно кривокраки гулд’гулци, но също и няколко дългурести аглероларпокци със сухи лица. Последните имаха изрязани дупки в горния край на ръкавите си, така че да се виждат клеймата на различните им ранчота. Лица се обръщаха към него. От стотината пътници, возещи се в този газов чувал към далечния запад, неговата групичка бе сред малкото клашианци — поне доколкото бе успял да прецени досега Райф.

Присвити очи го оглеждаха, докато минаваше, и израженията им варираха между предпазливост и открита враждебност. През изминалите два дни Райф обикновено пращаше Пратик да им взима яденето. Това бе необходимо, за да се запази прикритието им. Окованият — който се представяше за член на имрийската каста и говореше свободно клашиански — можеше да завърже разговор, ако някой негов сънародник го заприказва. Райф, от друга страна, знаеше само няколко думи на напевния им език. Макар че в крайна сметка това се оказа излишна предпазливост. Никой от другите клашианци на борда дори не се бе доближил до Пратик.

Причината за тази изолация бе очевидна. Напрежението и враждебността на борда на ветрокораба се трупаха. Всички бяха видели огнената гибел на клашианския кораб на доковете на Въздушен пристан. Вихреха се подозрения. Повечето бяха решили, че трябва да има основателна причина за подобна атака. Защо иначе някой ще рискува да ядоса империята на Южен Клаш? Нещо повече, докато „Понито“ пътуваше над морето, страховете растяха, подклаждани от слуховете за ответен удар, за разгаряща се война. Цялата тази тревожност имаше нужда от фокус и в крайна сметка се бе насочила към клашианците на борда, с техния чужд език и отшелническа природа.

Пратик даже им бе казал, че един пътник го заплюл — обида, която никой имри не би търпял при нормални обстоятелства. Въпреки това Пратик го понесъл безмълвно, защото не искал да привлича излишно внимание. Това враждебно отношение на останалите пътници без съмнение бе забелязано и от другите клашианци. За да избегнат по-нататъшни подозрения, чужденците стояха през повечето време в каютите си и контактуваха с другите възможно най-рядко.

За нещастие сега Райф виждаше, че внезапното и необяснено спиране в Азантия е усилило напрежението до трескави висоти. Недоверие бе изписано на всички лица, които следяха минаването му през стаята. Очите на всички блестяха от гняв, сякаш той бе виновен за всичко, дори за собствените им страхове.