Беззвездната корона

Никс видя как някакъв член на екипажа се плъзга от бака към кърмата по въже, окачено под балона. Висеше на колело с дръжка, прикрепено към въжето.

Навремето в Манастира ѝ бяха преподавали за ветрокорабите и тя бе научила за алхимията на леките газове, изпълващи балоните им. Общо взето разбираше динамиката, движеща този съд, включително специалните резервоари с огнеплам, които захранваха горелките на кораба.

Все пак едно бе да четеш за такива съдове, а съвсем друго да се возиш на някой от тях. С всяка крачка към отворения люк дишането ѝ ставаше все по-учестено, а сърцето ѝ блъскаше все по-силно.

Отпред Грейлин даде знак на варгрите си и те се втурнаха нагоре по рампата. Рицарят последва косматите си братя. Тя забеляза как ръцете му ги погалиха, докато минаваха покрай него. Разсеян жест, кратко потвърждение на връзката им. Видя също как раменете им се отпуснаха в този момент, а после се напрегнаха отново.

Скоро цялата им група беше на борда, последвана от останалия екипаж.

В горния край на рампата имаше огромен товарен трюм, простиращ се от носа до кърмата, пълен с омотани в мрежи сандъци и бурета, привързани към пода. От гредите висяха клетки с тъмни птици в тях, вероятно вестоврани.

В дъното затваряха кърмовия люк.

Тя зърна два сенчести купола на небесни салове от двете страни на люка. Помоли се никога да не им се налага да използват тези малки спасителни съдове.

— Насам! — извика Дарант отпред и ги поведе към вито дървено стълбище, което водеше нагоре към каютите. — Ще потеглим веднага щом освободят въжетата.

Докато се качваше по стълбите, Грейлин подсвирна и посочи на варгрите едно голямо помещение, застлано със слама. Двамата се устремиха натам, но се отклониха, за да минат близо до Никс. Онзи, който се казваше Калдер, се взря косо в нея, дишаше тежко с изплезен език. Аамон се приближи и се отърка с пъхтене в нея, сякаш я канеше да отидат на някое топло и сигурно място.

Тя усети как пръстите ѝ го почесват по козината.

„Друг път…“

Канти се опита да направи същото, но Аамон изръмжа и оголи зъби и принцът дръпна ръката си. Въпреки това се взираше с копнеж в зверовете.

— Толкова са красиви… — промърмори.

Продължиха нагоре по витото стълбище и излязоха в дълъг коридор между дузина каюти, по шест от всяка страна. Никс видя една врата в края на коридора вдясно и предположи, че води към квартердека.

Дарант тръгна в обратната посока, към подобна врата в другия край.

— Ако искате да гледате как този малък ястреб излита в небето, добре сте дошли при нас.

Фрел забърза да настигне пирата.

— Удивително. Никога не съм бил в рубката на бързолет.

Канти сви рамене и продължи, но въпреки това ускори крачка.

Джейс се обърна към Никс, очите му блестяха от вълнение.

Тя не чувстваше и помен от подобна тръпка. Представи си как „Врабчарят“ се издига неспирно и изчезва в пустотата. Или по-лошо, издига се само за да рухне и да се разбие.

Въпреки това знаеше, че ако не отиде, Джейс ще остане с нея. Не ѝ се искаше той да пропусне тази възможност. Може би все пак би се поколебала, но Грейлин се задържа в коридора, гледаше я. Тя нямаше намерение да остава насаме с този човек, а не знаеше коя каюта е нейната.

Затова махна на Джейс да върви напред и го последва.

Грейлин тръгна след тях, но спазваше дистанция.

Дарант отвори вратата към бака и ги пропусна да минат. Когато се шмугна през вратата, Никс осъзна, че целият бак представлява едно голямо помещение. Право отпред два дълги тесни прозореца разкриваха гледка към полето долу. Между тях се издигаше висок дървен щурвал.

Пиратът отиде до него и махна на жените, застанали от двете му страни. Те бяха същите, които бяха придружили принца. Стояха пред редица малки колела с дръжчици.

— Това е Глейс. — Дарант посочи русокосата хубавица, а после завъртя ръка в другата посока. — А това е Брейл. Двете ми дъщери от различни майки. И чуйте какво ви казвам, никой не може да опитоми този ястреб по-добре от тях двете.

Отвън прозвуча свирка, показваща, че въжетата са освободени.

Дарант се обърна към щурвала. Потри ръце, притисна ги към челото си и се помоли за благосклонността на боговете.

— Нека ветровете ни приветстват с кротки бризове и ни отнесат благополучно до пристана.

После сложи ръце на щурвала.

Никс се приготви за разтърсване, очаквайки да тръгнат рязко нагоре. Но вместо това дори не разбра, че се движат, докато земята долу не започна да се отдалечава. Корабът се издигаше съвсем плавно. Само лодката му се поклащаше леко под балона.

Никс направи крачка напред, леко заинтригувана.

„Това не е чак толкова зле.“

От двете ѝ страни Глейс и Брейл въртяха различни колела, посягайки слепешком към тях, докато бяха вперили поглед или към предните прозорци, или през малките илюминатори над работните си места. Чуха се слаби изригвания на огнени струи отдясно и отляво, вероятно идещи откъм стоманените рулове.