Беззвездната корона

Никс знаеше, че единствената им надежда е да напуснат незабелязано кораба и да се молят продължилият нататък „Врабчар“ да привлече вниманието на преследвачите и те да подгонят бързолета. С малко късмет тази хитрост щеше да позволи на групата им да се скрие в горския лабиринт на Спокоен кът, докато огньовете угаснат и другите могат да се върнат.

И все пак…

Тя се обърна към прошарения рицар. Видя старата болка на лицето му и страха в очите му — но този страх не бе за самия него.

Той я хвана за рамото.

— Преди много време изоставих теб и майка ти. Надявах се да отвлека вниманието на кралските легиони. — Пръстите му я стиснаха по-силно. — Този път няма да предам доверието ти.

Искаше ѝ се да му се присмее, да му каже, че дори тази саможертва няма да е достатъчна, но не можеше да намери думи, способни да му причинят по-голяма болка от тази, която вече изпитваше. Видя желанието му да я сграбчи в прегръдка, но и разочарованието му от ясното разбиране, че това ще е нежелано.

Вместо това пръстите му я пуснаха. Той се обърна към един от варгрите.

— Аамон, върви с Никс. — Посочи я, а после се хвана за китката с другата си ръка. — Пази я.

Кехлибарените очи на варгъра се извъртяха към нея. Той пристъпи от лапа на лапа, пронизителният му вой бликна и я окъпа, мина през тялото ѝ. Нишката, която я свързваше с двете животни, засия още по-ярко. Аамон се приближи и побутна с нос ръката ѝ, така че дланта ѝ да легне между ушите му.

Вперил очи в звяра, Грейлин прошепна толкова тихо, че вятърът отнесе думите, но те можеха да се прочетат по устните му:

— Благодаря ти, братко…

Калдер направи крачка към Никс и Аамон, следвайки тези блестящи нишки, но Грейлин го докосна по хълбока.

— Остани, Калдер. Все още имаме дългове, които трябва да бъдат изплатени.

Рицарят се взираше в Никс и тя разбра, че част от този дълг е към нея, но от начина, по който държеше ръка върху тялото на Калдер, подозираше, че в тези загадъчни думи има нещо повече, друга неизречена сметка, която трябва да бъде уредена.

Грейлин отстъпи назад и погледна към другите.

— Пазете я.

Канти сви рамене.

— Доведохме я чак дотук, нали?

— Май по-скоро тя ни доведе — изсумтя Джейс.

Фрел излезе напред и стисна ръката на рицаря.

— Добра слука, Грейлин си Мур. Ще направим всичко по силите си да защитим детето на Марейн, докато успееш да…

Гласът на Дарант изрева по медната тръба:

— Стигнахме! Хейлса е пред нас!

Корабът изскочи от мъглите и се понесе над гладките води, които отразяваха яркото синьо небе. Внезапният блясък — от езерото, от небето заслепи Никс. Тя премигна и ахна, когато корабът пикира към повърхността на Хейлса. Внезапното пропадане я надигна на пръсти и едва не я отхвърли назад в трюма, но тя се задържа, хваната за рамата на небесния сал. Зад нея птиците във висящите клетки закрещяха.

По-наблизо Грейлин още държеше Фрел и помогна на алхимика да остане прав. Канти направи същото за Джейс. После „Врабчарят“ се изравни и направи лек завой, за да полети покрай брега. Килът му се сниши, докато не започна да се плъзга по езерото, вдигайки пръски от двете си страни.

— Сега! — изкрещя Грейлин и блъсна Фрел към отворения люк.

Канти и Джейс пристъпиха със залитане след алхимика.

Никс хвърли един последен поглед към мъжа, който можеше да е неин баща — а после се обърна, преди страхът да я е вкопал на място. Затича се по спуснатата рампа с Аамон до себе си. Пред нея тримата мъже скочиха един след друг през ръба и изчезнаха в тъмносините води.

Никс стигна до края и едва не се дръпна назад… а после Аамон скочи, за да я поведе. Черпейки сила от храброто му сърце, тя го последва точно когато носът на „Врабчарят“ се надигна отново. Загубила равновесие. Никс се преметна през ръба като изсипана и се вряза във водата.

Силният удар я претърколи и изкара въздуха от дробовете ѝ. После я сграбчи студът и я накара да изплува обратно на повърхността, пляскайки с крайници. Тя изкашля водата от дробовете си и се огледа.

Аамон се показа наблизо и разтръска мокрите си уши. Дишаше тежко, а очите му блестяха срещу нея. Зад него тя видя Джейс и Фрел да гребат към мъгливия бряг. Недалеч Канти риташе на едно място, докато не я видя. Посочи към гората и заплува след другите.

Тя преглътна и загреба към брега.

Аамон се движеше редом с нея, цепейки гладко водата, вперил поглед напред, но едното му ухо бе извърнато към шума от пляскането ѝ. Тя си спомни думите на Грейлин. „Пази я.“ Аамон явно смяташе да изпълни тази заповед.

Прогизналите ѝ ботуши най-после срещнаха пясък. Тя полуизплува, полуизгази от езерото и се покатери на брега. Завъртя се тъкмо навреме, за да види как „Врабчарят“ стига до отсрещния бряг и изчезва в облаците над дърветата.

Ниско ръмжене я предупреди.

Както и вик откъм Канти.

— Скрий се в гората!

Никс отстъпи от брега и потъна в мъглата. Запрепъва се през ниските клони. Другите направиха същото — и точно навреме.

Далеч вдясно от нея една голяма сянка изплува високо над дърветата. Простря мрака си над ярките води. Носът на един кораб се показа от облаците заедно с огромен балон.

„Бойният кораб…“