Беззвездната корона

По-рано се бе изстрелял от задния край на „Врабчарят“ веднага щом бързолетът навлезе в мъглите от другата страна на езерото. Дарант бе извил съда рязко на изток, позволявайки на Грейлин да поеме на запад.

После корабът на Дарант бе включил ярките спирали от огнеплам на горелките си, за да подмами скритите в облаците вълци по пламтящата си диря, като по този начин даде възможност на Грейлин да се измъкне незабелязан. Щом се озова на свобода, той ускори сала — специално изработен от пиратите с по-големи огнепламови резервоари, за да може да атакува кораби — и заобиколи по западния бряг на Хейлса.

Накрая стигна до изгорената ивица, оставена от бойния кораб. Зави, за да я последва, с намерението да се доближи до по-големия съд отзад. Но се чувстваше като цаца, тръгнала на лов за акули.

Докато летеше, ботушите му въртяха педалите и от време на време включваше лявата или дясната огнепламова горелка, за да насочва тесния съд насам-натам, от хладната мъгла към горещия пушек и обратно. Пускаше горелките само когато салът минаваше над димната следа, оставена от бойния кораб. Пожарът долу скриваше малките му пламъчета. Всяка огнена струя го ускоряваше все повече, така че когато навлизаше отново в мъглата, можеше да ги угаси и да продължи да се носи тихо през облачния слой.

Тласък подир тласък, той летеше след огромната си мишена. Беше като криволичеща стрела, насочваща се неотклонно към бойния кораб. Зад него, в товарния отсек на сала, имаше две редици бурета, полегнали на една страна върху наклонена смазана рамка. Тя сочеше навън през отворената кърма. Пълните с алхимикали бурета бяха държани на място от въжета. Коленете му се удряха в ръчките от двете страни, които щяха да освободят тези въжета, така че буретата да се изсипят от задния край.

„Но първо трябва да стигна до проклетия балон.“

Дарант го бе предупредил колко е безсмислена подобна атака, даже бе предложил да прати човек от собствения си екипаж, като твърдеше, че той има много по-голям опит в подобни дела.

Но Грейлин отказа.

„Трябва аз да го направя.“

Не би пожертвал някой друг, за да изплати дълга си към дъщерята на Марейн. Стисна щурвала по-здраво. Беше оставил Калдер при пирата, така че ако се провалеше, щеше да е спазил думата си към мъжа. Дарант щеше да получи обещания му варгър.

Но най-силно в съзнанието му се бяха запечатали думите му към дъщерята на Марейн, пламтящи също като пътя, който следваше. „Преди много време изоставих теб и майка ти. Надявах се да отвлека вниманието на кралските легиони. Този път няма да предам доверието ти.“

— Няма да го направя — закле се на глас.

Продължи на изток покрай северния бряг на Хейлса, криволичейки между дима и мъглата, като държеше блясъка на откритото езеро от дясната си страна. Накрая огнената диря изтля, бележейки мястото, където бойният кораб бе поел над водата.

Грейлин не забави ход. Устреми се напред, докато яркото сияние отдясно не бе затъмнено от гигантска сянка.

„Бойният кораб…“

Той завъртя щурвала, за да се насочи към него. Ботушите му надвиснаха над педалите за огнеплама, но той се въздържа да ги натисне. Щеше да изчака до последния момент. Не можеше да рискува да разкрие присъствието си по-рано.

Но от предпазливостта му нямаше никаква полза.

Високо вляво от него една тъмна сянка проби облаците, завихряйки мъглите зад себе си.

А после салът на Грейлин изхвръкна от мъглите и се понесе над огряното от слънцето езеро. Бойният кораб се извисяваше пред него. Едно оръдие по левия му борд димеше. Други стреляха, плюейки пламъци. Бараж от черно желязо изпълни небето.

Грейлин осъзна няколко неща едновременно. Беше излязъл от облаците твърде ниско. Салът се намираше на нивото на грамадния кил на кораба. Но именно малката височина го спаси сега. Гюлетата прелитаха над него и изчезваха в гората отзад.

Той натисна и двата педала. Огън изригна от кърмата на сала и го изстреля напред. Грейлин завъртя щурвала, за да насочи носа нагоре. Тласъкът го отхвърли към облегалката, но той задържа крака върху педалите, без да спира да дава газ.

Салът се промуши зад първия оръдеен залп.

Преди легионерите да успеят да презаредят и нагласят прицела си, той се устреми към бойния кораб. Заиздига се покрай етажите на гигантския съд, който изпълни прозорците му. Подмина дългата редица оръдия, щръкнали от корпуса. Когато стигна до нивото на парапета, видя хора, търчащи по палубата.

Налегна щурвала, насочвайки сала нагоре. Тепърва му предстоеше да мине над балона, стръмно издигане, което изглеждаше невъзможно. Затаи дъх, като се молеше резервоарите с огнеплам да изтраят достатъчно, за да покори върха на този балон.

Но оръдията бяха най-слабото въоръжение на кораба.

Изведнъж огнени копия засвистяха във въздуха около него, изстреляни от редицата балисти, наредени покрай парапета на палубата. Небето се изпълни с димни следи.

Той затаи дъх, без да забавя ход.

Молеше се на всички богове да го дарят с това последно избавление.

Но те го сметнаха за недостоен.