Беззвездната корона

Грейлин усети жилвания отзад по бедрата и раменете си. Въпреки това се изправи, готов да хукне към някоя от отворените врати, водещи надолу към недрата на кораба. Надяваше се да се скрие там и може би да причини още щети.

Насочи се към най-близкия люк — отворена врата към бака — но в този момент току до нея зейна по-голяма врата, от която се изсипаха още рицари. Сред тях пристъпваше жребец в черна броня, възседнат от ездач с копие.

Грейлин познаваше този ездач, макар че лицето му бе скрито под шлем.

„Хадан си Марк.“

Васалният генерал бе само командир по времето, когато бяха прокудили Грейлин. Въпреки това той познаваше студената му жестокост. Хадан бе този, който му бе счупил ръката по време на „наказателната разходка“, преди да го пратят в изгнание. Повечето други рицари го съжаляваха и го бяха удряли само с камшици и юмруци или го бяха одрасквали леко, докато минаваше между тях. Докато Хадан бе счупил дясната му мишница с чук, пръсвайки костта на парчета.

Сега Хадан възнамеряваше да му причини нещо много по-лошо. Генералът пришпори жребеца си в бесен галоп и снижи копието. Рицари се събраха зад Грейлин, за да му отрежат пътя за отстъпление.

„Така да бъде.“

Грейлин вдигна Сърцетрън и изнесе единия си крак назад, за да се опре здраво на него.

А после целият боен кораб подскочи, когато поредица от взривове отекнаха над главите им. Всички, включително и Грейлин, изпопадаха на палубата. Само конят остана прав, надигна се и затанцува на задните си крака. После стовари отново копитата си долу, а ездачът му бе още в седлото и продължаваше да стиска копието.

Грейлин се претърколи и клекна, погледна нагоре, като се чудеше дали пък пламтящите парчета от сала не са пробили и подпалили огромния балон. Но долната му част изглеждаше непокътната. Отнякъде по-нагоре бълваше дим и пламъци се виеха от върха на балона.

А после се появи едно голямо буре с железни шипове, подскачащо надолу по едната страна на газовата торба. Накрая се удари с достатъчно сила, за да се забие и задържи на място — и избухна в голямо огнено кълбо, разкъсвайки дупка в кожата на балона. Взривната вълна връхлетя целия кораб и разлюля голямата лодка долу.

Грейлин залитна към парапета, като се мъчеше да се задържи на крака.

Хадан изрева и пришпори коня си по наклонената палуба, отказвайки да изпусне мишената си — искаше да набучи Грейлин на копието си.

Вместо да продължава да се бори с наклона, Грейлин се обърна и се втурна надолу по него. Хранеше една надежда. Над него сянка изплува от дима над горящия балон. Бе долната страна на по-малък кораб.

„Врабчарят“.

Той видя как от един отворен люк пада въжена стълба. Тя увисна покрай балона и се залюля свободно, когато бързолетът го подмина. „Врабчарят“ зави и се спусна по-ниско, така че краят на стълбата се приближи до Грейлин.

Той се втурна към парапета на левия борд, докато големият боен кораб започна да се извърта на другата страна, накланяйки палубата под него нагоре. Той се бореше с все по-стръмния наклон. Тропотът на копита зад него стана гръмотевичен. Грейлин очакваше всеки момент копието да го прониже в гърба.

Но стигна благополучно до редицата изоставени балисти, хвърли се между две от тях и скочи през парапета към люлеещата се въжена стълба. Стискаше в едната си ръка Сърцетрън и протегна другата.

Бързо осъзна, че няма да хване стълбата. За щастие Дарант явно не се доверяваше на силата на нозете му и изви „Врабчарят“, така че стълбата се люшна към него.

И го удари в лицето.

Грейлин успя да мушне лявата си ръка през нея и да я увие около най-долното стъпало, но само на косъм. Прибра с мъка меча в ножницата и се хвана и с другата ръка, за по-сигурно. Докато го правеше, „Врабчарят“ се издигна и се завъртя, устремявайки се към облаците.

Стълбата се въртеше и люлееше във въздуха, сякаш се опитваше да го хвърли, но той се държеше здраво. Вдигна поглед към кила на бързолета.

„Как се озова тук?“

Един поглед към езерото му разкри огнени проблясъци, които продължаваха да играят в мъглата. Спомни си думите на Дарант за опитността на хората му. Представи си как вторият сал на „Врабчарят“ лети през онези облаци, дразнейки врага. Който и да беше на него, сигурно подмамваше вълците да гонят собствените си опашки — хитрост, която явно бе позволила на Дарант да се измъкне и да заобиколи от другия край на езерото, за да се приближи към бойния кораб от обратната посока. Озовал се там, Дарант сигурно бе решил да се възползва от катастрофата на Грейлин и да нападне по-големия кораб.

Докато се въртеше във въздуха, Грейлин зърваше от време на време бойния кораб, увиснал накриво над езерото. Видя тъмната фигура на жребец, танцуващ бясно напред-назад. Горе голяма част от балона се беше сгърчила и димеше от атаката на бързолета. Остатъкът от газовата торба, изглежда, се държеше. Той знаеше, че балоните на бойните кораби са разделени на камери с огнеупорни прегради. Беше нужно нещо повече от огнена градушка от един-единствен бързолет, пък макар и с ноктите на „Врабчарят“, за да свали боен кораб.

Все пак вредата бе нанесена.