Беззвездната корона

Преди да потъне в облаците, Грейлин видя как грамадният съд се насочва кретайки към Спокоен кът. Продължаваше да се спуска все по-ниско. За да стигне до градските докове, щеше да му се наложи да прекара лодката си през върхарите на дърветата, понасяйки още повече щети по пътя.

„Но дали това ще е достатъчно? Дали ще спечели на Никс и на другите време да се скрият и може би дори да ограничи възможностите на легионерите да опожарят града, с един осакатен боен кораб, кацнал на доковете?“

Не би могъл да знае, но беше сигурен в едно: „Това не е единственият кораб, бродещ из тези бели морета“.

Докато Грейлин потъваше в облаците, през мъглата отекна корабната свирка на ранения съд, която викаше близнака му.

Въпреки дребната им победа Грейлин осъзна суровата истина.

„Такава хитрост няма да сработи втори път.“

XIV. Шепоти на стари богове

Що се отнася до боговете на кетра’каите, има само четири такива, всеки от тях олицетворяващ един от четирите аспекта на природата, четирите корена на Старата мачта. Има го духоподобния Виндур, бог на облаците, вятъра и въздушните простори. После е изменчивият Ватн, бог на дъжда, потоците и езерата. И дебелият Ярдвегур, бог на пръстта, тора и камъните. И накрая, бурният Елдир, който е едновременно бог на топлото огнище и на разрушителната огнена стихия. Но някъде под тези четири, много по-дълбоко, отколкото достигат дори корените на Старата мачта, спят старите им богове — чиито имена кетра’каите не изричат, за да не ги пробудят.

Из „Под игото на боговете и гнева на демоните“

от Крас хи Мендл

45.

Два дни търсене из горите на Облачен предел бяха оставили Райф в скапано настроение. Той се бе отпуснал на леглото в наетата от тях каруца, карана от кетра’кайски водач и теглена от две злонравни мулета. Пратик седеше срещу него и се взираше към мъгливите гори, ширнали се до безкрай във всички посоки.

С всяка измината левга Райф усещаше как кесията му олеква и се изпарява всяка възможност да намери Шая. За хиляден път си я представи как прекрачва през кърмата на небесния сал и изчезва в облаците, а полетът ѝ е белязан с кършене на клони и звън на бронз.

След това групата на Райф бе кацнала в Спокоен кът, бе изпуснала балона си и бе купила мълчанието на началника на доковете с една жълтица. Почти всичките им останали пари — даже и прибавените от Лира — бяха отишли за наемането на каруцата и още двама кетра’кайски разузнавачи.

Райф погледна напред към двамата златокоси горяни — от народа на майка му — които яздеха без седла коне със загладен косъм. Лира яздеше редом с тях на една немирна кобила. По-рано той се бе поинтересувал защо господарката на гилдията продължава да участва в този лов. Отговорът ѝ бе студен и практичен: „Заложила съм на вас. Вече няма път назад.“

Въпреки това скоро можеше да се наложи всички да поемат назад.

Ако не намереха Шая до ден-два, щяха да им свършат парите. Той си представи как разузнавачите се стопяват в гората, а вероятно и водачът им заедно с проклетите мулета.

Поклати глава.

— Човек би си помислил, че тия копелета ще направят отстъпка за някой с тяхната кръв.

Пратик се обърна към него.

— Горяните все още са най-добрият ни шанс да намерим дирята на Шая.

— При положение че изобщо има диря. Когато падна на земята, може да се е сплескала цялата или да се е разцепила на две.

Пратик сви рамене.

— Възможно е. Точно затова предложих да наемем тази каруца. Ако Шая е повредена, може да се наложи да я возим обратно до Спокоен кът.

Окованият все още носеше богатите одежди на имрийски търговец, макар че бе свалил горната си роба, оставайки по коприни, които се бяха омърляли през тежките дни на пътуването им. Държеше на коленете си карта и продължаваше да използва пътеводно стъкло, за да отбелязва колкото може по-точно напредъка им.

Тъй като имаха само приблизителна представа къде е паднала Шая — някъде източно от Ейтур — трябваше да претърсят стотици левги. По пътя придружаващите ги разузнавачи от време на време откриваха други горяни. Разпитваха ги за бронзова жена, вървяща или куцукаща през гората. Такава гледка не се пропускаше лесно и вестта несъмнено би плъзнала сред кетра’каите в района.

Въпреки това никой не бе съобщил нищо.