Беззвездната корона

„Нищо чудно, че не намерихме дирята на Шая. Тези гори изглеждат твърдо решени да опазят тайните си.“

Когато минаха пред каруцата, разузнавачът им кимна към една от фигурите и заговори на кетрански прекалено бързо, за да може Райф да разбере нещо. Затова той изучи групата, събрала се пред тях. Един широкоплещест мъж с кестенява коса държеше пътеводно стъкло и го въртеше бавно в кръг. Но движението му приличаше повече на забавление, отколкото на опит да измери нещо.

Една тояга избута разузнавача им настрани. Някаква белокоса жена закрачи към групата им, към Райф. Очите ѝ — едното синьо, другото зелено — се втренчиха настойчиво в него. Тя вървеше напред, подпирайки се на тоягата си, и спря пред Райф. Той понечи да заговори, но тя вдигна ръка към лицето му, карайки го да замълчи.

Той се дръпна назад, без да разбира какво иска жената.

Тя посегна към челото му. Топли пръсти пригладиха косата му настрани. При това докосване старата песен на майка му се надигна отново и всяка нота танцуваше ясно в черепа му. После замлъкна отново, когато старицата свали костеливата си ръка. Въпреки това той усети, че нещо е било изтеглено от него, когато пръстите се махнаха.

Ръката ѝ се подпря на тоягата и за момент тя се взря мълчаливо в него.

— Дош ван Ксан — каза накрая.

— Тал’ин хай. — Той се поклони, повтаряйки уважителния жест на разузнавача. — Благодаря, че ме удостои с дара на името си.

Старицата сведе глава.

— Хай рал май кра’мери’л вишен.

Райф премигна, убеден, че е чул грешно или е изтълкувал неправилно думите ѝ: „В теб отеква шепотът на старите богове“.

Пратик обаче се вцепени при нейните думи и изгледа остро Райф, което доказваше, че Окованият знае езика по-добре, отколкото се преструва.

Лира се намръщи от седлото.

— Какво каза тя?

Райф махна с ръка.

— Нищо важно.

Очите на Ксан се присвиха при тази лъжа, но тя се взря в гората и премина на халендийски.

— Ти и аз, ние търсим една и съща песен по вятъра. — После тръгна, като му даде знак да я последва. — Приближаваме се до онова, което зове.

Райф преглътна, като се опитваше да не храни надежди. Обърна се към Лира.

— Мисля, че тя може да е открила дирята на Шая.

От кобилата си Лира загледа как старицата отиде при другите кетра’каи.

— Дано да е…

Прекъсна я тътнежът на далечен гръм. Той отекна зловещо през гората, идеше от запад. Райф се взря в светлите мъгли натам. Не виждаше да е притъмняло от буреносни облаци. Гърмежите обаче продължаваха, заливайки ги един след друг.

— Запалителни бомби — обясни Лира.

Сърцето на Райф се разтуптя по-силно.

Пратик бе извадил пътеводното си стъкло и изучаваше магнита му.

— Идва откъм Спокоен кът.

Всички се спогледаха: знаеха какво трябва да означава това.

Лира го изрече на глас.

— Хората на краля знаят, че сме тук.

Ксан се взря отново към тях и потвърди същото.

— Те идват за пеещата. — После се извърна и добави загадъчно на кетрански; — Ду’а та.

Лира махна към каруцата.

— Качвайте се.

Водачът им вече бе подкарал двете мулета към тях. Райф и Пратик скочиха в каруцата, докато минаваше. Тя бързо набра скорост, когато кетра’каите се втурнаха през гората отпред. Пешаците тичаха почти толкова бързо като конете на разузнавачите и бледите им фигури заприличаха на призраци. Един от разузнавачите дръпна старицата, Ксан, на коня зад себе си. Тя зашепна в ухото му и посочи с тоягата.

Ускориха ход още повече.

Каруцата подскачаше и трополеше след другите. Райф се бе вкопчил в облегалката, за да се задържи на мястото си. Пратик направи същото, само че не обръщаше внимание на гората, а присви очи към Райф.

— Какво? — сопна му се Райф.

— Думите на старицата. Шепотът на старите богове…

Той сви рамене и едва не се изпусна.

— Не знам за какво говори. Вероятно е изкуфяла от старост.

— Ами последните ѝ думи, за пеещата, която търсим? — попита Пратик. — „Ду’а та“.

Райф се намръщи.

— Както вече казах, бълнувания на луда бабичка.

Той определено не виждаше никакъв смисъл в думите. „Ду’а та“ означаваше „и двете“. Той се опита да си представи още една като Шая. „Невъзможно.“

Пътят стана по-неравен, каруцата се тресеше, което сложи край на всякакви по-нататъшни разговори. Ниските клони свистяха към главите им. Трябваше да съсредоточат цялото си внимание, за да не бъдат изхвърлени от подскачащата каруца.

Зъбите на Райф тракаха, докато стискаше с две ръце страницата. В този момент бясно крякане долетя от висините. Той вдигна очи и видя как ято малки птички се вдигна от клоните и гнездата си. Стрелкаха се във въздуха като медно-златни петънца, пърхаха и пикираха към шумните натрапници долу.

Той познаваше тези птици, даже бе кръстил една бронзова загадка на тях.

— Шая… — прошепна.

Изведнъж каруцата забави рязко ход и Райф и Пратик се блъснаха силно в капрата. Колата подскочи и замря. Когато трополенето на колелата секна, около тях отново заехтяха гърмежите, сега бяха още по-близки.