Беззвездната корона

За съжаление по-малкият уред на Скерен изискваше да е близо до източника, за да могат да реагират магнитите. По пътя насам Рит го използваше като пътеводно стъкло, опитвайки се да открие някакви енергийни потоци в района. Но едва когато се приближиха до източния бряг на Ейтур няколко от магнитите затрепкаха в маслото, смутени от невидими ветрове. Докато корабът продължаваше да се движи, те бавно се завъртяха, сочейки на изток от Ейтур, точно според по-раншните изчисления на Скерен.

А после, само преди миг, нещо се бе променило. Всички магнити рязко се бяха откъснали от сочената посока и се бяха завъртели бясно. Рит го показа на Браск. Държеше кълбото така, че пръстенът от увити в мед магнити да е успореден на земята.

— Следвах една диря — каза Рит — и загубих сигнала, но гледай сега…

Той завъртя кълбото, докато пръстенът от магнити не застана перпендикулярно на гората. Малките стрелки спряха ленивото си въртене и отново се заковаха неподвижно, сочейки в една посока — надолу. Той се взря в зараждащото се разбиране върху аленото лице на Браск. Дори командирът на „Пиул“ можеше да схване значението на това.

— Оръжието е под нас — промълви Браск.

— То трябва да бъде наше — добави Рит. — Дори ако това означава да изпепелим цялата гора.

46.

Райф изруга, когато сянката на бойния кораб спря над тях. Задърпа Шая към чакащата каруца. Държеше я за една от вкочанените ръце. Бронзът бе мъртвешки студен. Райф не можеше да проумее как е възможно в тази черупка да се крие някакъв живот.

Пратик я хвана за другата ръка, докато четирима горяни вдигнаха краката и туловището ѝ. Лицето на Окования бе напрегнато, докато се взираше нагоре към тъмния облак на бойния кораб.

— Те трябва да знаят отнякъде, че Шая е тук.

— Което е още една причина да я качим в каруцата — каза Лира, чиято кобила пристъпваше зад тях.

Пратик не изглеждаше особено окуражен от този план.

— Щом са ни проследили дотук, могат да направят същото и когато Шая е в движение.

— Нямаме друг избор — изпъшка Райф.

Представи си как дъжд от запалителни бомби се сипе върху района.

Все пак се добраха до каруцата и с големи усилия избутаха и издърпаха вцепененото тяло на Шая върху нея. Райф също се качи. Докато го правеше, у него проблесна спомен как бе видял да извличат един труп от тясна уличка в Наковалнята. Гърлото на клетника бе прерязано, но ръцете му се бяха вкочанили и стърчаха напред, сякаш се опитваше да отблъсне нападателите си.

Шая му напомняше за това — фигура, застинала в смъртта.

Ксан също се качи в каруцата с помощта на една горянка, Дала, която я последва заедно с още три жени. Пратик беше последен. Всички се скупчиха около Шая.

Викове и подсвирвания се разнесоха сред кетра’каите и цялата група потегли през гората. Райф трепна от трополенето на каруцата. Знаеше, че бойните кораби имат остър слух. Молеше се бомбардировката да е оглушила този горе.

Сякаш боговете дочуха мисълта му, нова поредица от гърмежи отекна от юг — посоката, в която се бяха запътили. Ако се съдеше по по-острия трясък на тези взривове, този път не бяха бомби.

— Това беше оръдеен огън — каза Пратик разтревожено.

„Дали този обстрел оповестява присъствието на друг боен кораб отпред?“

Движеха се покрай зеленото сияние на близкия Ейтур. Насочваха се към единственото място в тази посока — Спокоен кът — което можеше да им предложи някакво убежище.

Но не и ако там вече имаше друг боен кораб.

Райф извика на Ксан и посочи на изток.

— Трябва да завием и да влезем по-надълбоко в гората.

Старицата не му обърна внимание, беше вдигнала ръце над лицето на Шая.

Пратик възрази срещу плана на Райф.

— Щом са проследили Шая дотук, ще продължат да го правят и през гората. Единствената ни надежда е да стигнем до Спокоен кът и да потърсим начин да я заровим на някое сигурно място, където те няма да могат да засекат присъствието ѝ. А ако побързаме, те може би няма да разберат, че сме избягали натам.

Райф погледна със съмнение нагоре. Още не се бяха измъкнали от сянката на бойния кораб, който сякаш се изместваше полека към Ейтур. Той си го представи как се спуска да стовари боен отряд. Съвсем скоро можеше да се окажат преследвани и по въздух, и по земя.

Погледна Шая.

„Ами тя?“

Знаеше, че Пратик е прав. Явно хората на борда на бойния кораб разполагаха със средство да я проследят със същата безпогрешност, с която Ксан бе отвела групата им до потрошеното ѝ бронзово тяло.

Погледна старицата, която бе приклекнала в клатещата се каруца, сякаш вече се бе отказала от опитите си с Шая. Вместо това вдигна ръка. Другите четири жени в каруцата направиха същото. Старицата запя и песента ѝ бе подета от останалите. Беше мелодия без думи, състояща се само от резонанс и хор, която се надигаше от гърлата, а устните я оформяха в нещо величаво.