Беззвездната корона

Рит задиша по-тежко.

„Трябва да са те.“

Ако бе вярно, това би могло да обясни загубата на сигнала. Може би крадците бяха отнесли артефакта извън обсега на кълбото на Скерен. Той се взря в забулената в мъгли гора, нетърпелив да последва тази диря. Не смееше да я загуби отново. И което бе по-важно, трябваше да попречи на онези да стигнат до Спокоен кът, където щеше да е много по-трудно да ги намери.

Обърна се към Браск и му каза какво трябва да се направи и от какво друго ще се нуждае за лова си. Той се намръщи, но предаде нарежданията му. Скоро зад него се разнесе тихо съскащо ръмжене. Той се обърна тъкмо когато два едри черни космати сърпозъба заслизаха по рампата. Котките със стоманени шлемове, всяка висока колкото джин, оголиха зъби, по-дълги от челюстите им. Придружаваха ги двама юларни майстори — едни от редките певци, които можеха да контролират такива грамадни зверове.

Рит се обърна към следотърсача.

— Заведете котките до лагера, който сте открили. — После се извъртя към юларните майстори. — Накарайте животните си да уловят миризмите оттам и ги пуснете по дирята. Трябва да настигнат и да убият всички, които намерят.

Не се страхуваше за бронзовата жена. Тя не изпускаше мирис на пот и кръв, а и металното ѝ тяло несъмнено би могло да издържи на атаката на такива зверове.

Всички кимнаха и потеглиха.

Рит се обърна към Браск.

— Аз ще тръгна с брат ти и хората му.

Браск изглеждаше доволен да се подчини — явно нямаше нищо против да отърве кораба си от един надменен Изповедник. Но тъкмо когато се обърна към брат си, от юг долетя сигналът на корабна свирка, който проряза мъглите. Състоеше се от три дълги тревожни ноти.

Браск се намръщи.

— „Титан“. Викат ни обратно. Сигурно нещо се е объркало.

Рит стисна юмрук.

— Но ние все още можем да…

Командирът се извърна от него, без да му обръща повече внимание, извика на брат си и посочи към гората.

— Рансин! Вземи двама мъже и последвайте следотърсачите и котките!

Рит се опита да се намеси:

— Може да имаме нужда от всички онези мъже и коне.

Браск се обърна към рампата.

— Не и докато не разберем какво е станало с „Титан“. Дадох ти достатъчно хора за тази работа, даже оставих брат си за твоята ифлеленска кауза.

Изрече името на ордена на Рит като ругатня.

— Мога да ти заделя един кон — добави Браск и посочи назад. — Но това е всичко.

След което тръгна нагоре по рампата, подбирайки по-голямата част от ловната дружина със себе си. Закрещя заповеди, подготвяйки кораба за бързо излитане.

Рит се замисли кой е най-добрият му курс на действие: дали да тръгне с Рансин, или да се опита да улови следата на артефакта от въздуха. Взря се към Спокоен кът и огнената стена, пламтяща по края на езерото, и взе решение.

Завъртя се и последва Браск.

Рансин и другите нямаха нужда от помощта му, но ако онези крадци се доберяха до Спокоен кът. Рит смяташе да е там, за да ги посрещне. Стисна кълбото на Скерен и се помоли на Дрейк да успее да хване отново дирята им.

Зад него от гората се надигна свиреп рев.

Този звук укрепи решимостта му.

„Може би все пак нямам нужда от благословията на бог Дрейк — а само от свирепостта на две ловни котки.“

Райф се вцепени, когато нещо свирепо зави в мъглата зад тях, достатъчно силно, за да го чуят през трополенето на каруцата. Отговори му второ гърло.

Той погледна назад, уплашен от онова, което знаеше, че дебне в тези гори.

— Това тигър ли е?

Ксан продължаваше да стои на колене заедно с другите четири кетра’кайки. Кимна им да поддържат песента и се обърна към него.

— Не. Зовът е различен. Освен това тигрите винаги ловуват сами. — Обърна се напред. — Трябва да бързаме.

Приведе се към кочияша и заговори бързо на кетрански. Водачът кимна и подсвирна остро на онези отпред. Конните следотърсачи продължиха, но другите кетра’каи хукнаха на изток и на запад, вероятно в опит да отклонят преследвачите от следата им.

„Но дали това ще ни спечели достатъчно време да стигнем до Спокоен кът?“

Каруцата се носеше с друсане през гората. Бронзовата фигура на Шая трополеше на дъното ѝ. Пеенето на жените стана пресекливо. Райф се сви, уплашен, че маскировката им може да се разпадне. Взря се към мястото, където бойният кораб се бе спуснал към езерото, но вече не можеше да различи тъмната му сянка.

„Дали е още там? Или вече е във въздуха и ни търси?“

Нови изсвирвания се разнесоха отпред и привлякоха вниманието на Райф натам. Бяха три и всяко звучеше по-близко от предишното. Отпред мъглата сияеше в огнено оранжево, обнадеждаващ признак, че наближават покрайнините на Спокоен кът, но също и тревожен.

„Каква ли част от града вече гори?“

Той се страхуваше, че са се устремили към гибелта си, но два кръвожадни рева му напомниха, че смъртта зад тях е също толкова сигурна. Той се опита да прецени дали тези ревове се разделят, може би привлечени настрани от фалшивите дири на другите. Не можеше да познае.

Преглътна и се опита да отлепи пресъхналия си език от небцето си.

Опасността ги заобикаляше отвсякъде.