Беззвездната корона

Отговорът се появи пред тях, когато разузнавачите завиха майсторски с конете покрай основата на една прастара елша — толкова древна, че по-голямата част от кората ѝ се бе обелила, оставяйки само лъснато от годините дърво. Обиколката ѝ беше колкото на някой от грамадните комини на Наковалнята. Засега дървото бе останало незасегнато от пламъците, разперило златистите си клони над тях, сякаш се мъчеше да удържи задименото небе.

Каруцата рязко се закова на място зад двамата разузнавачи.

— Защо спираме тук? — попита Лира.

Основателен въпрос.

Пратик вдигна глава към огромното дърво. В него не се виждаха врати. Въпреки това Окованият, изглежда, го позна.

— Старата мачта — прошепна той.

Ксан не позволи повече въпроси и не даде обяснения.

— Слизайте! Бързо! — заповяда тя, а после се обърна към горянките и заговори скорострелно на кетрански.

Те ѝ отговориха с кимания. Спряха да пеят на Шая и посегнаха към раменете ѝ, готвейки се да я вдигнат. Райф се приближи да им помогне, но Шая стана сама, макар и слаба, трепереща. Горянките я поведоха към задния край на каруцата. Изглежда, пеенето им бе напълнило някакъв кладенец в нея. Може би беше като да напълниш газена лампа и това ѝ позволяваше да се движи сама. Все пак, ако се съдеше по треперещите ѝ крайници, тази сила нямаше да трае дълго.

Един от разузнавачите заобиколи каруцата и помогна на Ксан да слезе. Тя стъпи на земята и се подпря на тоягата си. Райф видя, че полираното бяло дърво е със същия оттенък като дънера на гигантската елша. Забеляза и редицата изрязани мидени черупки, инкрустирани в тоягата, които показваха фазите на луната.

Побиха го тръпки, когато си спомни, че Шая бе вманиачена на същата тема.

Ксан се приближи до бронзовата жена, когато тя скочи от каруцата и се олюля на един крак. Другият, огънат накриво в коляното, можеше да ѝ служи само като патерица. Жените се събраха около нея, хванаха я за ръцете и подпряха гърба ѝ.

Райф слезе заедно с Пратик и Лира.

Ксан отведе Шая на няколко крачки, като оставаха с гръб към грамадното дърво.

— Къде отиваме? — попита Лира и се огледа.

Вдясно друга огромна елша се издигаше към дима. Долната ѝ част бе осеяна с множество дървени постройки с керемидени покриви. В основата ѝ зееше висока двукрила порта, а над нея бе изобразено златолисто дърво. Въпреки хаоса наоколо светлината на огън ги мамеше да влязат. Няколко бягащи граждани се втурнаха към тази порта, търсейки убежище вътре.

Дори Ксан закуцука с Шая натам, придружена от четирите горянки.

Райф ги последва.

— Мисля, че трябва да…

Жените спряха по средата на площада. Ксан се подпря на тоягата си и вдигна глава. Запя. Другите се присъединиха към нея — дори и Шая. Тя вдигна бронзовия си лик към задименото небе, бузите ѝ сияеха с меден блясък. Очите ѝ светеха, а от гърлото ѝ се лееше писклив звук.

Хорът се усили и се разпростря като криле във въздуха, носеше се нависоко и надалеч. Изглеждаше невъзможно толкова малко гласове да звучат толкова мощно. Въздухът около групичката затрепери, изтласквайки остатъците от дима, сякаш се опитваше да разчисти място за нещо друго.

На зова им отговори рев на звяр.

На площада с дебнещи крачки излезе огромна сянка. Голяма лапа замахна към някакъв бягащ мъж и го отхвърли във въздуха сред пръски кръв. Котката изсъска и нададе смразяващ рев. Устните ѝ се отдръпнаха, със стичащи се по тях лиги, оголвайки невъзможно дълги зъби. Жълтите ѝ очи блестяха под стоманения шлем.

Райф знаеше за тези създадени с алхимия шлемове. Всеки от тях бе настроен към уникалния глас и тоналност на господаря си. Те пречеха на друг да използва юларната песен, за да подчини носещите ги зверове.

И все пак изглеждаше, че песента във въздуха възпира звяра поне засега.

Или може би той просто изчакваше.

Втори сърпозъб се промъкна покрай първия и зае същата заплашителна поза, рамо до рамо с него.

Райф заотстъпва към каруцата.

Събралите се около Шая жени останаха на място, без да спират да пеят, сякаш не забелязваха опасността.

„Какво чакат?“

Единият от сърпозъбите загуби търпение. Присви задните си крака и скочи с яростен рев. Полетя, разперил широко предните си крайници, протегнал лапи с щръкнали от тях окървавени нокти.

Но преди да се вреже в жените, една тъмна сянка изхвръкна от високата порта на хана. Блъсна котката странично и я отхвърли. Двата звяра се затъркаляха по утъпканата пръст. Когато най-после спряха, върху сърпозъба бе приклекнал мускулест звяр с ивичеста козина. Челюстите му бяха сключени около гърлото на котката. Той дръпна рязко назад муцуната си, разкъсвайки кожа и плът. Кръв пръсна високо и той отскочи.

Котката на земята се гърчеше и мяукаше, изкашляше кръвта заедно с живота си.

Нападателят пренебрегна предсмъртните ѝ гърчове и се обърна към другата котка. Настръхна предизвикателно.

Лира прошепна:

— Какво прави тук варгър?

Райф присви очи към жените около Шая.

„Да не би те някак си да повикаха този звяр на помощ?“