Беззвездната корона

Кълбото на Скерен ги бе отвело до висока златна корона, стърчаща от димното покривало, корона на дърво, много по-голямо от всяко друго. Приличаше на позлатен остров насред черно море. За да надзърне под тези тъмни води. Рит бе предложил да взривят бомба на стратегическо място, за да разнесе дима.

Сега изучаваше през далекоскопа земята долу, докато бойният кораб кръжеше около острова. Видя хора да тичат насам-натам, паникьосани от взрива. После близо до един открит площад зърна кървава касапница от избити коне. Сред останките имаше тела с ливреята на легиона.

Той се вцепени, досещаше се кои са.

Братът на Браск и другите рицари.

„Какво е станало?“

Понечи да се отдръпне, готов да предупреди Браск, когато някакво движение на площада привлече погледа му. Група хора бързаше към дънера на Старата мачта. Рит бе готов да ги отпише като паникьосани граждани — когато слънчев лъч прониза същата дупка в дима и заблестя върху петно ярък бронз.

Той сграбчи далекоскопа с две ръце и дръпна окуляра му по-наблизо. Групата полуносеше, полумъкнеше една бронзова статуя. Сърцето му се сви в гърдите.

„Най-после…“

Без да извръща поглед, той извика на Браск.

— Там долу е!

За първи път след мините на Варовиково зърваше отново древния талисман. Затаи дъх.

— И какво да направя? — Браск пристъпи до него. — Прекалено сме високо, а дърветата са прекалено нагъсто, за да снижим „Пиул“.

— Няма значение. — Пръстите на Рит трепереха, докато димът затвори отново дупката долу, скривайки гледката. — Не можем да рискуваме оръжието някога да бъде използвано срещу кралството.

— Тогава какво да…

Рит се завъртя към командира.

— Излейте огнена буря върху всичко долу. Около цялото дърво. Изгорете го до корен.

Хванал с една ръка Никс, Канти бягаше през открития площад. Аамон тичаше от другата ѝ страна. От гърлото на варгъра се лееше непрестанно ръмжене. Ушите му бяха долепени към черепа след гръмотевичния взрив горе.

Джейс се препъваше край тях заедно с Фрел. Всички се насочиха към групата кетра’каи. Те куцукаха по-бавно, натоварени със странната жена, която, изглежда, бе в броня — нещо, което го озадачи.

Но това щеше да почака.

Още мощни взривове отекнаха наоколо, разпръсквайки огън и дим. Всички се приведоха и продължиха да тичат. Зад тях една от бомбите улучи портата на „Златния клон“ и избухна с такава сила, че ги отхвърли всичките напред.

Канти погледна през рамо. Взривът бе пробил голяма дупка в общата зала и пламъците бързо се разпространяваха.

— Давай. — Той помогна на падналата на колене Никс да стане.

Докато настигнат другите, кетра’каите вече бяха завили покрай гигантския дънер на Старата мачта. Високата островърха порта в дънера се появи пред тях, заедно с кръглите прозорци от разноцветно стъкло.

Там вече имаше някакъв горянин, който отваряше едното крило.

Друг се втурна към Ксан и ѝ помогна да побърза.

Щом стигнаха до отворената врата, Канти чу мощен трясък в клоните горе. Вдигна очи — и видя огромно пламтящо буре, което кършеше клоните, падаше право върху тях.

— Бягай! — изкрещя той и блъсна Никс напред.

Нахълтаха през вратата.

— Не спи…

Взривът ги запрати през тъмната вътрешност. Канти се удари силно в пода и се претърколи, оплетен с Никс. Над тях прелетя огнено кълбо, последвано от вълна нажежен дим. Навсякъде се посипа натрошено стъкло.

Когато най-лошото мина, Джейс дотича при тях и им помогна да станат. Аамон изръмжа — защитаваше ги. В другия край на тъмното помещение останалите също се надигнаха.

Канти погледна назад. И двете крила на вратата бяха откъснати от пантите. Едно тяло лежеше на земята, смачкано под парче от грамадната врата. Канти позна мъртвата жена. Трепна и се опита да издърпа Никс по-надалеч.

Но тя се заинати и пристъпи в онази посока, търкаше очи, сякаш се мъчеше да види.

Ксан я избута назад.

— Не — каза старицата.

— Коя е? — прошепна Никс.

Ксан я забута навътре.

— Коя е? — повтори настойчиво Никс.

Канти се намръщи, знаеше, че Никс няма да отстъпи.

— Кажи ѝ.

Ксан погледна Никс в очите.

— Дала.

Канти си представи младата горянка, която сякаш никога не спираше да се усмихва.

„Но вече не.“

Никс се олюля, зашеметена и съкрушена. Джейс ѝ помогна да продължи навътре в древното дърво. Зад тях още взривове и експлозии ги тласкаха напред.

Канти хвърли един последен поглед към разбитите врати и строшените прозорци.

Оттатък прага бушуваше огън.

Той се закле да отмъсти на човека, нанесъл такова опустошение.

„Ще те накарам да страдаш.“

Рит свали далекоскопа. Трябваше да премигне няколко пъти, за да нагоди отново зрението си към бака на „Пиул“ — но яростта му не бе толкова лесна за разсейване.

— Е? — попита Браск.

Обзет от желание да се нахвърли на нещо близко, той се сопна на командира:

— Брат ти е мъртъв.

— Какво?! — Браск се метна към далекоскопа. — Защо не ми каза…

Рит му препречи пътя.

— Няма смисъл. — Насили се да вложи в гласа си нотка на съчувствие. — Димът от бомбите закри всякаква гледка надолу.

— Тогава ще отворим нова дупка.

— Няма да помогне. Тези нови пламъци застилат с дим цялата земя. — Млъкна за миг. — Но ето какво мога да ти кажа. Брат ти беше убит от онези крадци.