Беззвездната корона

— Старата мачта може да прилича на едно дърво, но всъщност обединява всички дървета в града. Корените ѝ се простират във всички посоки. От древните издънки на това дърво са поникнали всички други в тази прастара гора.

Никс се опита да си представи цялото това множество от корени и стебла. Огледа се удивена. „Цялата тази гора е едно дърво?“

Канти прие думите на Ксан по-практично и се взря в един тъмен тунел.

— Това означава ли, че можем да използваме тази мрежа от корени, за да стигнем до всяко място в града? Може би дори да се измъкнем от огньовете горе?

— И от онези, които ни търсят — напомни им Джейс.

Фрел се обърна към Ксан.

— Затова ли ни доведе тук долу?

— Не. — Старицата размаха тоягата си. — Тези тунели стават все по-тесни и по-редки, колкото по-навън отивате. Опасявам се, че пак ще се озовете в същия капан от огън и пепел горе.

— Тогава къде можем да отидем? — попита Фрел.

— До един още по-древен корен, който е на старите богове — отвърна загадъчно Ксан. — Трябва да…

Гръмотевичен тътен ги оглуши и притисна гърдите им. Всички изпопадаха на дървените стъпала. Последва мощен цепещ звук, сякаш нещо разкъсваше самата земя.

Преди Никс да успее да стане, ги облъхна вълна от огън и дим, примесена с мирис на сяра. Съпътстваше я бучене. После отгоре се посипаха с трополене камъни и облаци прах и пясък.

Канти сграбчи Никс, вдигна я и изкрещя:

— Напред! Не спирайте!

Разузнавачите се втурнаха напред, като грабнаха Ксан и я понесоха надолу по стълбите. Останалите хукнаха след тях. Аамон тичаше до Никс и ръмжеше.

Гонеше ги прах и тътен на камъни. После мощен разцепващ тътен отекна отгоре. Стълбите се разлюляха и Никс едва не падна отново. Хвана се за Аамон, за да запази равновесие, и продължи надолу.

Все пак погледна назад и нагоре и си представи как цялата златоклонеста грамада на Старата мачта се стоварва върху Спокоен кът.

„Изобщо не биваше да идваме тук…“

Най-после грохотът и трополенето утихнаха до стонове, които останаха далеч зад тях. Прахът продължаваше да изпълва въздуха, но ставаше по-малко, докато се спускаха по-надълбоко. Спиралите на стълбището също станаха по-тесни с изтъняването на корена около тях.

Фрел забеляза една обезпокоителна подробност.

— Не сме минавали покрай никакви тунели от взрива насам.

Джейс се огледа ококорено, лицето му беше плувнало в пот.

— Значи сме в капан тук долу.

— Все пак — добави Канти, — това означава също, че онези горе не могат да стигнат до нас. Ако това е някакво утешение.

Ако се съдеше по ужасената физиономия на Джейс, не беше.

След още няколко завоя пътят стана толкова тесен, че трябваше да продължат в нишка по един. Ксан се освободи от помощта на разузнавачите и измина остатъка от пътя сама. Най-после стълбите напуснаха гигантския корен и излязоха в сводеста кухина. Над главите им жилка от лъскаво бяло дърво нашарваше тавана. Останалата част от стаята бе от полиран черен камък.

Никс се взря нагоре. Осъзна, че дървената жилка всъщност е краят на главния корен на Старата мачта, по който бяха слизали. Той минаваше покрай тази стая, сякаш я избягваше, и се губеше отново в скалата. Сякаш стаята бе камък, забит в тъмна река.

Никс видя защо.

В другия край се издигаше препятствието, което коренът заобикаляше.

Ксан отиде при него.

Никс и другите се събраха зад старицата.

Пред тях имаше овална медна врата. От ръбовете ѝ излизаше плетеница от бронзови и златни нишки, които потъваха в корена и камъка. Нищо от това не изглеждаше създадено от човешка ръка. Състоеше се само от плавни извивки, без никакви прави линии. Никс си го представи как е допълзяло тук долу и се е захванало с намерението да смуче сила и енергия от основите на свещеното дърво.

Приличаше ѝ на медната паст на някакъв огромен звяр.

„Или може би бог…“

Ксан сведе глава пред вратата, подпряла се с две ръце на тоягата си. Започна да ѝ пее. Песента се надигаше от някъде ниско в мършавите ѝ гърди, сякаш тя се опитваше да извлече нещо от дълбините на сърцето си.

Никс наостри уши и се заслуша. Потърси ритъма и мелодията, но песента не приличаше на нищо, което бе чувала. Тя направи крачка напред, но Аамон изръмжа и ѝ препречи пътя, сякаш я предупреждаваше, че това не е предназначено за нея.

„Прав е…“

Боядисаната в бронзово жена изкуцука напред. Отърси се от хората, които я държаха, и за първи път се разкри изцяло, пристъпвайки в светлината на лампите.

Никс се отдръпна.

Джейс се опита да я издърпа още по-назад, Фрел ахна, а Канти изруга.

Гулд’гулецът протегна ръка към жената.

— Шая…

Клашианецът го хвана за ръката и му попречи да я последва.

Никс преглътна първоначалния си шок и се взря в тази странна изваяна от метал жена. Крайниците ѝ се движеха сковано, сякаш бронзът се съпротивляваше на намеренията ѝ.

Жената се присъедини към Ксан и запя, лесно намирайки ритъма, който бе убягнал на Никс. Крехкостта на всяка нота събуждаше у нея тъга и печал. Все пак в този момент тя знаеше, че нейната загуба е само капка в сравнение с океана в тази жива статуя.