Беззвездната корона

Облечен в лъсната лека броня, Микен яздеше през тлеещите покрайнини на Спокоен кът. Придружаваха го четирийсет рицари на коне и боен отряд закалени вирлиански гвардейци. Последните държаха конете си близо до неговия по заповед на васалния генерал. Микен негодуваше срещу нуждата от подобна лична охрана, но това бе единственият начин да убеди Хадан да го пусне сред руините на града.

Все пак дори васалният генерал признаваше необходимостта от това пътуване.

Микен си представи „Титан“, килнат накриво над доковете. Висеше там като срамно петно, пред очите на всички. Идването на легиона тук имаше за цел отчасти да представи принца на кралството, бъдещия крал на Халенди, в бляскава светлина. Макар и само от осем години в легиона, Микен бе усещал многото очи на рицарите и гвардейците, и дори на някои от грамадните Трошачи, да го гледат с уважение, сякаш очакваха от него да измъкне скиптър от задника си и да посее опустошение сред враговете на кралството.

Вместо това, след като не бе могъл да направи нищо, за да предотврати подлото нападение над „Титан“ — затворен през цялото време в бака — той откри, че същите тези очи сега го гледат с искрици на презрение.

„Или може би това е отражение на собственото ми презрение към мен.“

След атаката бе направил каквото му е по силите да помогне с ремонта. Но коването на нови дъски върху дупките, пробити в средната палуба, не успя да излъска имиджа му.

После „Пиул“ бе пуснал Хадиски котел в центъра на града. Командирът на бойния кораб не бе пратил дори вестоврана до Хадан, за да поиска разрешение за използването на такава страховита бомба. Те обикновено се пазеха само за най-краен случай. Не биваше да се прахосват, особено при положение че всеки боен кораб имаше само по една. Микен бе виждал тази на борда на „Титан“, вързана в най-ниския трюм. Огромният барабан — с размерите на малка плевня — бе направен повече от желязо, отколкото от дърво. Изпълваше по-голямата част от пространството, увиснал над затворен люк, който разделяше кила по средата на кораба.

Все пак Микен разбираше защо Браск, командирът на „Пиул“, е използвал най-мощното си оръжие. Рит бе пристигнал с обяснението, когато бойният кораб се върна на доковете. Братът на командира бил убит от онези долу. Изповедникът донесе също вест, че са видели нещо важно — не само откраднатото му бронзовото оръжие, но и възможността един определен мургав принц да е бягал с него.

„Канти…“

И да имаше някакво съмнение, че близнакът му подклажда бунт с предполагаемата им сестра, то вече бе разсеяно.

„Иначе какво ще прави Канти тук и защо ще се среща с тези крадци и убийци?“

Като чу за това, Хадан заповяда половината войници на „Титан“ да претърсят града и района на взрива. Микен настоя да отиде с тях, за да го видят в бронята му, възседнал гордо коня, как отива на мястото, където е бил забелязан за последно неговият брат изменник.

И все пак…

Микен огледа ви-рицарите около себе си, които имаха заповеди да го пазят.

„Като че ли изобщо има някаква нужда от това.“

Спокоен кът представляваше тъмна гробница, оградена от пламъци. През димната завеса блестяха няколко лампи, но по улиците нямаше жив човек. Малкото жители, зърнати в далечината, се разбягваха от тътена на рицарските коне и потъваха във вратите, за да се скрият зад затворените кепенци или във влажните изби с надеждата да се спасят от най-силните пламъци.

Въздухът все още бе горещ и изпълнен с дим, така че всички яздеха с влажни шалове, омотани около лицата им. Мокрият плат обаче не можеше да спре вонята, достигаща до ноздрите им. Улиците бяха осеяни с безброй трупове — разкъсани, стъпкани или изгорени. Легионът яздеше по тях към сърцето на Спокоен кът.

Пътят им водеше покрай натрошения дънер на грамадна елша, която се бе стоварила върху голяма част от града. Паднала настрани и заровена под плетеница от счупени клони, тя се издигаше като бяла стена от лявата му страна. Докато яздеха покрай нея, сред клоните се мяркаха пламъци, поглъщащи бялата дървесина. Когато най-сетне стигнаха до края ѝ, откриха само назъбени нацепени останки. Краят тлееше и димеше, скривайки всякаква гледка отпред.

Челните рицари изчезнаха в този мрак.

Микен пристегна по-силно шала си и ги последва заедно с гвардейците си. Светът изчезна и жегата стана палеща. Групата му следваше задниците на предните коне, докато димът не се разреди достатъчно, за да се види какво е повалило гигантската елша.

Пред тях се простираше огромен кратер, два пъти по-широк от турнирно поле. Дълбочината му беше един и половина пъти по-голяма и всичките му страни горяха и димяха. Микен зяпна, като го видя, смаян от опустошителната сила, която олицетворяваше.

И това само от един Хадиски котел.

Откри, че се усмихва зад шала си.

После мъж на висок пъстър кон мина през гвардейците и се приближи до него. Макар че бе с шал като всички, Микен веднага позна Рит по кожения му крист и черната татуировка през очите. Той бе тръгнал преди другите с няколко рицари. Причината за това се намираше в ръката на Изповедника.