Беззвездната корона

Рит се изравни с него и спря коня си. Вдигна стъкленото кълбо. Микен знаеше, че е използвал уреда, за да проследи откраднатото си съкровище.

Принцът се взря в кратера отпред.

Рит бе тръгнал преди другите, за да потърси някакви следи от присъствието на бронзовия артефакт. И сега обяви резултата.

— Обиколих цялата дупка — рече задъхано Изповедникът с глас, приглушен от шала. — Нищо.

Микен се наслади на горчивото поражение в гласа му.

— Значи ще трябва да копаеш, за да стигнеш до своето съкровище.

— Така изглежда. Но това ще отнеме месеци. А при наближаващата война успехът може да дойде прекалено късно.

Микен изпръхтя.

— Не се бой. Баща ми ще ти даде всичко необходимо, за да изровиш бързо отговорите си от тази дупка. И то не само заради някакво си древно оръжие.

Рит го изгледа въпросително.

— Също и заради брат ми — обясни Микен.

Рит се обърна към огромния кратер.

— Нищо не би могло да оцелее от такъв взрив.

Микен обаче имаше собствено мнение, що се отнасяше до брат му.

— Докато не държа черепа на Канти в ръката си, няма да го смятам за мъртъв.

Рит кимна.

— Това е мъдър подход.

Микен си представи брат си и бронзовата скулптура, и дори сестрата, която никога не бе виждал. Намръщи се недоволно към димящия кратер.

„Ако не са мъртви, къде може да са?“

49.

Райф следваше Шая, която куцукаше по облицования с мед тунел. Там, където стъпваха бронзовите ѝ нозе, металът за момент засияваше по-ярко, а после потъмняваше, щом кракът ѝ се отделеше от него. Освен това тя плъзгаше пръсти по едната стена, оставяйки светла диря.

Въздухът в тунела миришеше на буря с гръмотевици.

По настояване на Ксан Шая вървеше първа и сама. Въпреки това Райф я следваше по петите, готов да я подхване, ако загуби сили или се спъне. Вървяха през тунелите вече над една камбана време, може би и по-дълго, и все още не им се виждаше краят. Но Шая поне не бе залитала досега.

Също като песента на кетра’кайката, алхимията на този странен тунел ѝ вдъхваше някаква сила, но изглежда, тя стигаше само да поддържа ходенето ѝ и нищо повече.

Шая все още не бе обелила нито дума.

Райф се огледа, пренебрегвайки мърморенето на групата халендийци зад себе си. Изучи кръглия тунел, пипна с пръсти метала, плъзна ги по гладката повърхност.

„Няма дори един-единствен нит или пирон.“

Вдигна очи. Сводестият таван се издигаше по-високо, отколкото можеше да достигне, и дори Шая не би могла да докосне и двете му страни, ако разпери дългите си ръце. Той присви очи към стените, осъзнавайки кога за последен път е виждал такъв странен метал.

„В мините на Варовиково.“

Спомни си къде бе намерил Шая. В едно яйце от същата тази гладка мед, враснало в скалите дълбоко под земята. Представи си я така, както я бе намерил тогава: застанала в стъклена ниша, заобиколена от мрежа от медни и стъклени тръбички, в които бълбукаше златист еликсир. Съвършената скулптурна красота, спяща бронзова богиня.

Гледаше я сега, с изкривен крак и покрита с вдлъбнатини и драскотини. „Може би изобщо не трябваше да излизаш от яйцето си. Този свят е прекалено суров дори за една жена от метал.“

Въздъхна.

Пратик и Лира вървяха зад него. Окованият се оглеждаше с почуда. Лира просто държеше погледа си вперен в бронзовата фигура на Шая. При всеки проблясък светлина от пода очите на господарката на гилдията засияваха от алчност и пресметливост.

„Ще трябва да я следя зорко.“

До нея Пратик също бе очарован — но не само от Шая. Все се озърташе назад, покрай групичката кетра’каи, заобиколили Ксан, към халендийците на опашката, до които пристъпваше един голям варгър.

Райф знаеше върху кого е съсредоточено вниманието на Окования. Честно казано, той също бе заинтригуван от загадъчната млада жена — момиче на четиринайсет-петнайсет години, което явно бе надарено с уникална юларна песен. Спомни си думите на Ксан за това кого е търсил кралският легион в Облачен предел.

Пеещи.

Ду’а та.

Което означаваше „и двете“.

Премести поглед от Шая към онази, която наричаха Никс.

Две певици — една от бронз, една от плът — но той усещаше някаква връзка между тях. Само че как бе възможно това? Едната бе древна като тези земи, а другата — съвсем млада.

Откъм опашката се донесе вик:

— Може ли да спрем за малко?

Райф се взря натам и разпозна най-стария от халендийците, с червена коса, вързана на опашка, и тъмна четина по бузите и брадичката. От тържествената напевност на речта му и леката аура на важност Райф подозираше, че може да е учен.

Мъжът махна към младата певица. В светлината на лампите на кетра’кайските разузнавачи лицето ѝ изглеждаше бледо. Тя се подпираше на ръката на някакъв млад здравеняк с румени бузи и брадва на гърба. Явно беше на ръба на припадъка. За разлика от Шая, Никс не черпеше сили от тунела наоколо.

Ксан вдигна тоягата си и извика на всички да спрат. Групата се смъкна на заобления меден под да си почине. Халендиецът с учения вид се приближи заедно с един младеж, който носеше на гърба си лък и два колчана. Вървяха към Шая, която стоеше стъпила в две сияещи петна и опряла длан на едно светещо място на стената.