Беззвездната корона

Мрачният тон на пирата не се хареса на Грейлин. Той потупа Калдер за последен път, мина през трюма и се заизкачва по стълбите. В коридора горе Дарант му махна да го последва и тръгна към бака.

— За какво става дума? — попита Грейлин.

— Чу ли взрива преди малко?

— Как да не го чуя? За малко да ме събори по задник.

— Направил е нещо повече от това.

Дарант нахълта в бака, който бе празен с изключение на Брейл, която лежеше по гръб и бърникаше нещо под уредите си. Единственият друг член на екипажа тук бе прошарен старец с белези от шарка по лицето, който стоеше пред един далекоскоп. Инструментът не бе стандартно оборудване за бързолетите, но явно пиратът бе внесъл някои изменения, за да направи от „Врабчарят“ по-добър нападателен кораб.

Дарант дръпна Грейлин до стареца.

— Хик, покажи му каквото показа на мен.

Хик кимна, погледна през окуляра, нагласи нещо и отстъпи назад.

— Така би трябвало да стане.

Дарант махна на Грейлин да погледне през далекоскопа.

— Хик го е направил.

— Тъй си е — рече старецът. — Може да ме лишиха от алхимичния ми плащ, ама те губят от тая работа.

Грейлин се наведе към окуляра, зачуден какво интересно може да има в обкръжаващата ги гора. Когато се намести и се взря с присвити очи през лещите, трябваше да премигне няколко пъти, за да осъзнае какво вижда. Не гледаше покрай или под кораба, а над голямата мъглива шир. Облаците се стелеха като бяло море.

Дарант обясни:

— Хик използва тръби, както гумени, така и бронзови…

— Медни — поправи го мъжът, дъхът му вонеше на тютюн и кисела бира.

— И медни — съгласи се Дарант. — Плюс сложна комбинация от лещи и огледала. Окото на далекоскопа може да бъде издигнато по-високо от балона и да ни даде изглед отгоре във всички посоки.

Грейлин почти не чу това обяснение, бе прекалено смаян от картината, която разкриваше уредът. Бялото море се простираше в далечината и се разбиваше в тъмни плитчини от кълбящ се дим. По средата една дебела черна колона се издигаше високо в небето, кипеше и се гърчеше в огнена буря.

Един боен кораб бе увиснал на левга оттам, близо до градските докове.

Грейлин обаче пренебрегна тази заплаха, съсредоточавайки се върху димния стълб. Знаеше, че той трябва да бележи мястото на одевешния гръмотевичен взрив.

— Трябва да е било Хадиски котел — каза Дарант. — Не вярвам онези копелета да са пуснали Котел без сериозна причина. Като например, да са видели едно определено немирно момиче.

Грейлин стисна далекоскопа. Главата му се замая от страх.

— Те не биха могли да оцелеят при такъв взрив.

— Няма как да знаем — рече Дарант. — Бил съм в Спокоен кът много пъти. Този град се простира на дълбочина също толкова, колкото и на височина. На някои места дори по-дълбоко от обсега на Котел.

Грейлин се взря в него, молеше се другите да са намерили някое от тези места. Въпреки това си представи бойния кораб, висящ там.

— Трябва да ги спрем.

— О… — Дарант го тупна по рамото. — Моят малък ястреб разполага с множество хитринки, но не е създаден за продължителни схватки. Удряй и бягай — в това е силата му. Останали са ни само няколко запалителни бомби, а резервоарите ни с огнеплам са почти празни.

— Тогава какво можем да направим?

— Каквото вече правим. Ще чакаме, както го планирахме, вместо да се втурваме напред с карфици в ръцете да предизвикваме всеки със самонадеяната си храброст. Трябва да разчитаме, че другите някак си ще се измъкнат от тази примка и ще ни дадат сигнал, когато е безопасно.

Грейлин стисна юмруци и скръсти ръце, за да потисне рева, напиращ в гърдите му.

— А дотогава — продължи Дарант — трябва да останем на свобода и да сме готови, ако това стане, да се гмурнем, да ги грабнем и да си разкараме задниците оттук.

— Значи ще чакаме — каза горчиво Грейлин.

— И то не само тях — добави Дарант, повишавайки рязко глас.

Пиратът се обърна и забърза към двата прозореца на носа. Малка сянка се плъзна покрай тях. Тя оповестяваше благополучното завръщане на втория небесен сал на кораба. Той явно се бе отскубнал от вълците в мъглите оттатък Хейлса и се бе върнал на мястото за среща.

Дарант притисна длани към стъклото, оглеждайки минаващия сал.

— Няма и драскотина — промърмори гордо.

Когато салът се сниши, през малкото му прозорче се видя водачът: руса почти до бяло красавица с мургава кожа.

Брейл дойде намръщена при Дарант до прозореца.

— Как така Глейс получи възможност да спретне такава лудория, а аз останах завряна тук?

Дарант я придърпа към себе си.

— Просто защото я харесвам повече.

Брейл удари баща си по гърдите с юмрук.

Пиратът пусна дъщеря си, лицето му преливаше от облекчение. Тази радост обаче помръкна, когато се обърна към Грейлин и явно забеляза умърлушения му вид.

Гласът на Дарант укрепна, пълен с обещание.

— Ако дъщерята на Марейн е жива, ще се доберем до нея.

Грейлин се взря покрай рамото му към мъглите оттатък.

„Ако е жива…“