Беззвездната корона

Никс знаеше за тази церемония. Представи си как младежите от племето се катерят по този опасен път, решени да докажат, че са достойни да живеят тук в гората. И как много от тях не се връщат.

— Да не би да трябва да се качим там? — прошепна Джейс.

— Може би не ние — отвърна Никс.

Гледаше как бронзовата жена, макар и видимо слаба, крачи целенасочено към скалите.

Докато я следваха, повя силен вятър и разнесе кълбящите се мъгли отпред. Ярка слънчева светлина си проби път през облаците и огря скалната стена, разкривайки всеки процеп и пукнатина в камъка.

Никс засенчи очи от това сияние. Далеч над главите им нещо отразяваше слънцето с огненочервен блясък. Тъмното стълбище водеше дотам и свършваше. Тя хвърли поглед назад към зъбатата паст на тунела, а после нагоре към медния блясък на скалната стена.

„Тунелът продължава там горе…“

Представи си как дългата медна тръба е била разкъсана от някакъв катаклизъм, който е разцепил тези планини и е издигнал скалите нависоко. После мъглите се събраха отново, скривайки гледката, и светът пак стана по-мрачен.

Продължиха напред и скоро се видя, че канарите всъщност са груби жилища с изсечени в тях прозорчета — редяха се като кубчета нагоре по скалната стена. Малките купчинки камъни на покривите им, изглежда, бяха комини. Тя забеляза също тъмните входове на пещери, нашарили различните нива, което намекваше, че това градче навлиза в скалната стена поне толкова, колкото стърчи навън.

Мястото изглеждаше изоставено. Никс предположи, че тук се събират кетра’каите преди ритуала Петрин Тол. Представи си семействата, подслонили се тук, скупчени около огнищата вътре и молещи се на своите богове за благополучното завръщане на близките си.

Стълбището се издигаше от сградите нагоре по стената.

Ксан ги поведе към началото на стълбите, оградено с арка от каменни блокове. Двата стълба на арката се подпираха един в друг, идеално балансирани, образувайки остър връх.

Когато стигнаха дотам, Шая се опита да продължи, но Райф я спря с докосване по ръката. Тя му се подчини или може би разбра, че трябва да събере сили преди дългото изкачване.

Ксан зае позиция под арката.

Джейс се приведе към Никс и изрече пак одевешната си тревога:

— Нали няма да се качваме там?

Ксан го чу.

— Не. — Очите ѝ се втренчиха в Джейс, после се плъзнаха по групата. — Да се качиш по тези свещени стълби означава смърт. Само онези с дарбата на юларната песен имат някаква надежда да се върнат.

Джейс въздъхна облекчено.

— Слава на Майката…

Канти също изглеждаше доволен.

— Значи можем да се скрием тук долу, докато чакаме. Ще се опитаме да пратим сигнал на „Врабчарят“. — Той смъкна лъка от рамото си. — Да се надяваме, че очите на легиона още са вперени в Спокоен кът и не гледат насам.

Никс докосна принца по ръката, предупреждавайки го да изчака.

Ксан продължи:

— Кетра’каите ще помогнат на Шая в последния етап от пътешествието ѝ. Но сред вас има трима, които са добре дошли с нас и може би съдбата им е предопределила да минат по този път. Трима, които носят дарбата на юларната песен.

Райф излезе напред.

— Щом Шая се качва там горе, и аз се качвам. Не съм прекосил половината Корона, за да я изоставя тук. А и както казваш, в мен има някакъв шепот от юларна песен.

Ксан му се поклони признателно. Когато вдигна отново очи, погледът ѝ падна на Никс. Тя го очакваше и пристъпи напред.

И Джейс, и Канти я хванаха за ръцете от двете страни.

Джейс я стисна здраво.

— Няма да те пусна.

Канти го подкрепи.

— Ако позволя да ти се случи нещо, един рицар, знаеш кой, ще ми вземе главата. А вече предостатъчно хора се опитват да ме убият.

Не ѝ се наложи да се бори, за да се изтръгне от тях, защото Аамон, доловил желанието ѝ, им се озъби и те бързо я пуснаха.

Никс безмълвно благодари на двамата с докосване.

— Това е моят път. Знаете го.

Видя на лицата им неохотното им съгласие.

— Тогава ние също ще дойдем — настоя Джейс, изпъна се и погледна Канти за подкрепа.

Никс поклати глава. Доверяваше се на знанията и предупреждението на Ксан.

— Това не е ваш път.

— Тогава просто се върни — рече умолително Джейс. — Трябва да се върнеш.

Канти въздъхна и хвърли поглед към каменните къщи.

— Ние ще те чакаме тук. Може би ще поканим един рицар, знаеш кой, да дойде при нас, докато те няма.

След като решението бе взето, Никс тръгна към арката. Аамон беше до нея и се озърташе във всички посоки, сякаш предизвикваше някой да го спре.

Когато се присъедини към Шая и Райф, Ксан кимна одобрително и огледа отново групата.

— Що се отнася до третия…

Никс също огледа оставащите. „Кой ли друг носи дарбата на юларната песен?“

Погледът на Ксан падна върху човек, у когото Никс най-малко би предположила такъв талант.

Фрел се вцепени. Изглеждаше смаян и объркан, може би дори обиден.

— Аз?!

Ксан просто го гледаше.

Той изпръхтя високо.

— Невъзможно.

Ксан му заговори като на дете:

— Чувам слаби акорди да идват от теб. Може да си станал глух за тях, уповавайки се твърде много на това тук. — Тя докосна с пръсти челото си, после свали ръка, за да я сложи на гърдите си. — Вместо на това тук.

Фрел не изглеждаше убеден.