Беззвездната корона

— Петрин Тол — прошепна Никс на Фрел. — Кетра’каите пращат младежите си тук, за да ги изпитат. Защо мислиш, че го правят?

— Чел съм трактати на тази тема, но след одевешното предупреждение на Ксан мисля, че всички те грешат.

— Какво имаш предвид?

— Петрин Тол означава „слушащо сърце“. Ксан каза, че само хората с юларна песен могат да минат безопасно през Булото. Чудя се дали „слушащо сърце“ не се отнася до юларната песен. Ако е така, това намеква за древността на този талант, който, изглежда, е вкоренен в кръвта на тукашните племена.

Никс притисна ръка към гърдите си. Петрин Тол. Спомни си как се бе чувствала, докато пееше. „Слушащо сърце“ ѝ се стори правилно название.

— Този ритуал — продължи Фрел. — Всеки кетра’кай трябва да мине през него, за да бъде приет в племето. Чудя се дали тъкмо този обичай не поддържа юларната песен толкова силна в кръвта им. Онези, които са родени прекалено слаби или без нея, ще загинат при това пътуване. Само хората със силен талант ще се върнат и ще влеят семето си в племето.

Никс не хареса това обяснение. Струваше ѝ се ненужно жестоко.

Фрел обаче се запали по тази идея.

— Може би племето използва Булото като камък, на който наточва талантите си и ги пази силни.

Никс свали ръка от гърдите си.

— Но аз нямам кръвна връзка с кетра’каите.

„Или поне не знам за такава“, бе длъжна да признае пред себе си.

Погледна назад към Аамон. Дали връзката на Грейлин с двата варгъра не показваше някакъв зачатъчен талант? Тя не бе доловила нищо откъм него, докато пееше на братята му. Но пък, от друга страна, не бе доловила нищо и откъм Фрел. Освен това Грейлин можеше изобщо да не ѝ е баща. „Ами майка ми?“ Да не би лишаването ѝ от език като робиня за наслади да бе смълчало навеки дарбата ѝ?

Никс поклати глава, неспособна да разплете този възел.

Фрел предложи друг вариант, уникален за нея.

— Може би защото си прекарала детството си с мирските прилепи — къпала си се в крясъците им, хранила си се с млякото им, — затова тази дарба е възникнала у теб. Може би ти си нещо различно, съвсем ново, и все пак си свързана с древната юларна песен на племето.

— Яр’врен… — промълви тя, спомняйки си нещо, което Ксан бе казала, докато горянките я изследваха.

Фрел се примъкна по-наблизо.

— Това е кетранското название на мирските прилепи.

Никс кимна.

— Ксан казва, че прилепите били докоснати от старите богове много отдавна. Казва, че никой от нейния народ никога не е можел да пее на прилепите.

— Но ти можеш.

Никс си представи Башалия, как лети във въздуха и писука надолу към нея. Още го усещаше как се гушеше в каруцата с нея. Изглеждаше прекалено крехък, за да служи за вместилище на старите богове.

Тя се взря в Шая, чиято бронзова фигура отразяваше светлината на лампата като факла. Живата статуя също бе свързана по някакъв начин със старите богове.

„Това мога да го повярвам.“

Тъй като нямаше какво повече да кажат, продължиха в мълчание. Малко по-късно отпред се появи светлина, доста по-скоро, отколкото Никс очакваше. Тунелът трябваше да е дълъг не повече от осминка левга.

До тях долетя далечно грачене, заедно с някакво трополене, като на дъжд върху листа. Те изминаха забързано остатъка от пътя до смътната слънчева светлина. Като стигнаха до нея, другите се измушиха пред Никс през разкъсания изход. Тя си представи как този тунел е бил изтръгнат от земята като медния корен на плевел.

Като се измъкна навън, се изправи и видя пред себе си тъмна джунгла, далеч по-мъглива от Облачен предел. От всеки лист и трън капеше вода. Въздухът лъхаше на такова богатство и плодородие, че тя се уплаши, че ще пусне семена в дробовете ѝ, докато ѝ поникнат клони и тя стане част от него.

В дълбините на джунглата животът жужеше, бръмчеше и пееше мрачно. Нещо изврещя далеч в гората, сякаш за да ги подплаши, но това не бе необходимо.

Никс направи крачка назад.

Отпред по земята бяха пръснати кости. Черепите лежаха пробити или натрошени, белите крайници бяха преплетени и изпочупени. Ребрата образуваха клетки за дебели жаби, които крякаха и се взираха в тях с мокри очи. Тъмен изумруден мъх растеше върху по-дълбоките слоеве, сякаш джунглата се опитваше да погълне онова, което вече е сдъвкала.

Аамон се промъкна до нея, привел глава, с настръхнала грива.

Никс разбра.

„Никой не бива да навлиза тук.“

51.

Канти седеше на плоския камък до редицата стрели, към всяка от които бе здраво привързано яйце с алхимичен прах. Беше приготвил шест, за да стреля три пъти, ако е необходимо. Смяташе да го прави през една камбана време.

След като бе свършил работата си, нервността го бе обзела и растеше от миг на миг.

„Само още мъничко…“

Погледна Пратик, който стоеше на няколко крачки от него и бе наблюдавал внимателно работата му.

Тъй като имаше нужда от разсейване, Канти му кимна. Рядко бе имал възможността да разпита подробно Окования, особено по един въпрос, който винаги бе човъркал любопитството му и засягаше уникален клашиански обичай.

— Значи, Пратик, ти наистина нямаш топки? Не ти ли липсват понякога?