Беззвездната корона

Джейс, който стоеше наблизо, изглеждаше подобаващо втрещен от тази насока на разпита, но също се обърна към Пратик в очакване на отговор.

Пратик просто ги погледна и повдигна едната си вежда, без с нищо да показва, че е обиден.

— Как може да ти липсва нещо, което почти никога не си имал? И със сигурност никога не си използвал.

Канти обмисли тези думи. Трябваше да признае, че той самият рядко бе използвал своите.

— Все пак — продължи Пратик — трябва да знаеш, че има и други начини да доставяш и извличаш удоволствие.

Канти се поизправи.

— Наистина ли? Я разкажи.

Пратик понечи да отговори, но точно тогава Лира, която бе стояла до Сеирл, кетра’кайския разузнавач, се приближи към тях.

— Стига дрънканици. Можеш да научиш как да се бараш по-късно. — Тя посочи към скалите. — Достатъчно време мина. Какво чакате всички?

Канти се намръщи, но нямаше нужда от повече подканване. Взе лъка си и една от стрелите.

— Джейс, запали свещица от лампата на Сеирл.

Калфата бе готов за тази заповед и вече държеше навосъчена пръчка.

Когато Джейс я запали, Канти излезе пред всички. Сложи на тетивата стрелата с коженото яйце на върха и висящ надолу фитил. Насочи лъка високо, като се опитваше да отчете допълнителната тежест.

— Пали и отстъпи назад — каза Канти. — Не знам дали това няма да ми избухне в лицето.

Джейс примижа към фитила, после допря горящата свещица до него и щом фитилът заискри, се дръпна.

Канти изпъна тетивата още по-силно.

„Няма смисъл от предпазливост.“

С мощно плющене пусна стрелата да лети. Тя се стрелна високо във въздуха и потъна в мъглата. Той затаи дъх. Всички очи се взираха нагоре. Чакаха, но нищо не се случи.

Джейс продължаваше да зяпа нагоре, но извика към него:

— Подейства ли?

Канти сви рамене.

— Няма как да знаем. Тези мъгли горе са толкова дебели, че сигналната стрела може да е избухнала като огнена шишарка на Летния фестивал и пак няма да разберем.

Обърна се и взе втора стрела. Бързо повтори упражнението, само че изпъна тетивата наполовина. Когато фитилът запращя весело, стреля отново. Стрелата се устреми нависоко, забави се на върха на дъгата си току под облачния слой — а после избухна с приглушен гръм.

Под мъглите се изду голямо кълбо синкав дим, увисна там за няколко мига, а после се разстла под облаците.

— Това със сигурност подейства. — Канти се огледа, очаквайки похвали, но срещна само разтревожени лица.

Той разбра.

Хвърли поглед назад към мъгливата гора.

„Дали там изобщо има някой, който да оцени усилията ми?“

Можеше само да се надява, че правилните очи са го видели.

„И никой друг.“

— Ще опитаме пак след една камбана — каза той.

— А дотогава — каза Лира и посочи скалните къщи — трябва да се скрием.

Това беше разумна предпазна мярка.

Канти събра стрелите и взе лъка си. Тръгнаха към сенчестите жилища. Канти оглеждаше тесните прозорци и зеещите без врати входове. Това не бяха най-укрепените домове, но ако се съдеше по отворите, водещи навътре в скалите, трябваше да стигат надълбоко.

Не знаеше колко ще им се наложи да чакат тук, но смяташе да използва добре това време. Обърна се към Пратик.

— Е, кажи сега, какви са тези други начини да доставиш удоволствие на жена?

Грейлин се събуди, стреснат от силно тропане по вратата на каютата му. Бързо се надигна, изненадан, че е заспал. Беше смятал само да изпъне пребитото си тяло за малко.

Калдер изръмжа до леглото и се изправи, наежил грива.

Грейлин сложи успокоително ръка на хълбока на варгъра.

— Всичко е наред, братко. — После извика по-високо: — Какво има?

— Ако си свършил със спането, старче — отвърна Дарант, — домъкни си задника на бака.

Грейлин долови вълнението в гласа на пирата. Стана от леглото със стон и го прободе болка в гърба. Направи няколко куцукащи крачки из каютата, схванат дори след толкова кратка дрямка. Отвори вратата, видя, че коридорът е празен, и тръгна към носа на кораба.

Калдер го последва, с все още настръхнала грива.

Грейлин се чувстваше по същия начин. Докато вървеше към бака, част от болката отшумя, но сърцето му биеше учестено. Какво бе станало? Защо го бе събудил Дарант?

Вмъкна се в малкия бак на бързолета. Дарант стоеше до Хик. Старецът се взираше през окуляра на далекоскопа.

— Ела да видиш — каза Дарант и избута Хик с лакът.

Грейлин зае мястото му. Надникна през окуляра и видя, че отново се взира над облаците, но гледката вече не бе съсредоточена върху димния вихър над Спокоен кът. Вместо това в далечината редица огрени от слънцето черни скали разделяха небето, с мъглите долу и по-тъмни облаци скриващи върховете им.

— Какво гледам? — попита той.

— Скалите на Булото — каза Дарант. — Но виж право в центъра, онези мъгли под тях.

Грейлин съсредоточи вниманието си натам. Трябваха му няколко мига да открие димното петно, като слой гъст прах върху бял мраморен перваз. Над него висеше рехав облак.

Той стисна по-здраво уреда и заговори, без да откъсва поглед.

— Възможно ли е това да е сигналът, който чакаме?